Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов.
"Нямам въображение да видя как ще може едновременно да се спазят всички обещания да се увеличат разходи за заплати и пенсии, да не се увеличават данъците и в крайна сметка бюджетът да излезе с дефицит в рамките на 3%", посочи той.
Много голямо въображение ще е необходимо на Министерството на финансите, за да скалъпи бюджета, така че да сме под прага от 3% за дефицита, смята и журналистът Таня Петрова. Според нея бюджетът "ще бъде измислен с цената на хитрости в него" и няма да видим рязане на доходи.
"Ще имаме проблем с дефицита на начислена основа за 2024 г., което променя целия разговор и тогава ще има алиби да кажат – ние направихме бюджет под 3%, но 2024-та, когато не сме били на власт, нещата са зле. (…) Там ако сме минали 3% на начислена основа, еврозоната е довиждане", заяви Петрова в предаването "Преди всички".
По счетоводния стандарт, прилаган от ЕК и ЕЦБ, очакванията са измереният дефицит ще бъде над 3% спрямо БВП – спекулира се дали 3,4 или 3,8%, каза Стефан Антонов.
По думите му, може да убедим партньорите ни, че имаме по-нисък бюджетен дефицит, но ако се стигне до този тип убеждаване, това ще означава, че наистина са надделели политически съображения.
Ако не влязат в сила политически съображения и договорки, Антонов не очаква България да покрие критериите за еврозоната и счита, че тя ще се отдалечи като възможна цел най-рано 2028-2029 г. Журналистът изтъкна още, че ще е трудно да искаме две страни от еврозоната да бъдат извадени от сметките за инфлацията и прогнозира, че компромис за България няма да се направи.
Той даде пример с Хърватия, която 4 години е спазвала инфлационния критерий и на финала е започнала да се отклонява, "а ние от 2018-а никога не сме спазвали инфлационния критерий и сега, ако си мислим, че за един месец някой трябва да направи компромис да извади повече от една държава, е малко некоректно".
Антонов открои и риска "да се изложат нашите европейски партньори" – да влезем на 1 януари 2026 "и да се окаже, че хем сме влезли, хем сме със свръхдефицит", който вече догодина няма да може да се скрие.
Случващото се в момента много прилича на подготовка публиката за провал на евентуално членство в еврозоната. Правителството ще поиска конвергентен доклад, за да докаже, че не го прави умишлено, но няма да получим зелена светлина, коментира Таня Петрова.
"Цялото кресчендо около бюджета си го представям точно с това. Тече един по-голям разказ – за създаване на алибита за провал на кандидатурата за членство."
Всички политици, които са допринесли за разклащането на публичните финанси, имат интерес от това. В момента берем плодовете на зле управлявани публични финанси през последните години и критиките към Асен Василев са основателни, допълни тя.
"Това са политически игри, а отдолу седи една изгнила държава."
Според Антонов финансите се управляват лошо в последните 3 и половина – 4 години.
"Ние трябва да се погрижим за България, за публичните финанси. Еврозоната може и без нас. Можем без еврозоната."
Изтеглили сме 27 милиарда нови заеми, откакто сме в чакалнята на еврозоната, подчерта Стефан Антонов.
"Ние се разпищолихме фискално още преди да отидем там и да започнат да ни покриват дефицитите."
Людмила Петкова е доказан експерт. Прие в тежко време да стане министър на финансите. Опита се да ни каже, че нещата не вървят добре миналата есен. Това е жена, която се е отдала на държавната служба, смята Антонов.
"Ако беше бухалка, досега щеше да се е видяло в работата ѝ в НАП и в МФ."
По думите на Петрова е "много глупав ход" назначаването ѝ тихомълком начело на АДФИ.
Като нарече Симеон Дянков "провален финансов министър", Стефан Антонов припомни скандал с вътрешно разследване от 2021 г. на Световната банка за притискани служители с цел изкривяване на данни и коментира евентуалното му назначаване на ключова позиция у нас:
"Симеон Дянков напът, след като е работил за това да се манипулира много престижна международна експертна публикация, служила на глобалната академична и инвестиционна общност, да му се повери независимият Фискален съвет – това е като да връчиш ключовете от сейфа на някой крадец. Това е моята аналогия."
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал "Захарна фабрика". Деца и бременни жени - цяла седмица под открито небе. Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в..
Ежегодно от 1994 г. насам Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за правата на човека . Този път това ще стане под формата на дискусия, в която ще има и възможност за въпроси по констатациите в 4 сфери - права на хора с психични разстройства в институцията, независимост на съдебната власт, цифрови права и климатични права...
" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..
История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..
Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела. За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..
Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" . Колкото..
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя . " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..
Най-силната реклама на Тракийския университет е качественото обучение и начинът на живот, цената на живот и студентите да развиват своите..
На всяко подаване на храна на човек пожелава здраве и "утре те очаквам в 16 часа". Така прави вече 9 години Мартин Мартинов , собственик на..
България излиза от една зона на комфорт , изказа мнение пред БНР Богдан Паташев, бивш посланик на България във Ватикана в периода 2019 - 2023 г...