През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.
Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно". То ще бъде представено на 25 февруари (вторник) от 17.00 часа в Мраморното фоайе на БНР на бул. "Драган Цанков" 4.
Събитието ще бъде съпътствано от откриването на изложба "90 години БНР – радиото на поколения Българи", която представя фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и БТА.
Във въведението на ЛИК генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочва, че този брой на списанието е "обяснение в любов към радиото".
"А тази любов е лично преживяване за много хора – за създаващите БНР през годините, за гостите в ефира му и за неговите слушатели", пише той.
Вълчев допълва, че в изданието има още един важен знак:
"Tой е общо дело на БНР и БТА като пример за сътрудничество, което може да прави българите по-успешни, а резултатите от усилията ни по-добри, когато сме водени от любов в делата си".
Генералният директор на БТА припомня, че част от развитието на това десетилетно сътрудничество е новото предаване "Радио ЛИК" по програма "Христо Ботев" на БНР, което представя новите броеве на списанието на БТА всеки месец.
"Аудиторията винаги е на първо място", казва в интервю за списание ЛИК генералният директор на БНР Милен Митев. Той допълва, че медията подкрепя българското изкуство и особено младите творци.
"Не е нужно всички да ни харесват, но всички ще ни уважават, ако спазваме ясни принципи в работата си. Уверен съм, че най-силните години тепърва са пред нас", посочи Митев и добави:
"Днешното време изисква, освен да разказваме историите на другите, да се научим да разказваме увлекателно и собствената си история", коментира той.
Освен това припомня, че не бива да се забравя, че "освен медия БНР е и културен институт, дом на шест музикални състава на световно ниво и най-голямото звукозаписно студио в страната".
През годините на директорския пост на радиото са били различни личности – мъже и жени, които са подпомогнали развитието и адаптирането му към промените на историческото време. Какви са били директорите на медията, как са се отнасяли към служебните си задължения и как е изглеждало радиото, погледнато през техните очи, или пък какви са били самите те, разгледани през спомените на техни съвременници и колеги, може да се научи от архивния фонд на БНР. Откъси от предоставени от архива на БНР записи с интервюта и изказвания на ръководители на радиото са поместени на страниците на ЛИК. Те започват с думи на Сирак Скитник, който пръв оглавява Радио София през 1935 г., и стигат до Андон Балтаков, който е начело на радиото до август 2021 г.
Членове на Управителния съвет, както и на Обществения съвет на БНР се включват в две анкети, организирани от изданието на БТА. Албена Миланова, Димитър Димитров и Теодосий Спасов от Управителния съвет на БНР говорят за ролята на радиото в обществото днес и за неговото бъдеще, както и за регионалните програми и за целите, които стоят пред медията в момента.
Милена Димитрова, Ваня Монева, Огнян Траянов, Радина Велчева и Сава Димитров от Обществения съвет дават отговор на въпроса "Каква е днес обществената мисия на Българското национално радио?".
Сред авторите на броя е Даниел Ненчев, журналист и ръководител на отдел "Стратегическо развитие" на БНР, който описва какво е радиото днес. Сред акцентите в статията му са актуалните проекти; целите, тенденциите и плановете, някои от важните истории на медията и възгледите, мотивите и надеждите на младите хора в екипа.
В анкетата, озаглавена "Радиото е магия – невидима и дръзка", дългогодишни радиожурналисти разказват за опита си в медията. Божана Димитрова, Диана Янкулова-Тренева, Лили Маринкова, Михайлина Павлова, Силвия Великова, Силвия Чолева и Чавдар Стефанов споделят как радиото се превръща за тях в съдба, кои са някои от ярките спомени в кариерата им и какво ще бъде бъдещето на радиото в свят, в който технологиите се развиват с невероятна скорост.
"Радиото отброява секундите на живота", казва през 2003 г. проф. д-р Веселин Димитров (1938-2009). Благодарение на два записа от архива на БНР читателите на ЛИК могат да проследят как изглежда историята на радиото, разгледана през неговия опит и знания.
"Натиск и съпротива" е заглавието на статията на доц. Вяра Ангелова, в която тя разглежда моменти в историята на радиото, които провокират журналистите да изразят своето недоволство. Тя се спира на някои от знаковите протести и кризи в БНР след 1989 г. Според нея, чрез тях се откроява продължаващата роля на БНР сред медиите и обществото: "Роля на непокорна медия, която периодично е подлагана на натиск, но която му се съпротивлява публично", пише доц. Ангелова.
В тематична хронология в ЛИК е проследена историята на радиото и по начина, по който тя е била отразена в емисиите и бюлетините на БТА.
Списанието завършва с интервю с проф. Боян Добрев – автор на мултимедийна изложба за историята на БНР, с която през януари бе дадено началото на честванията за годишнината на медията.
"Радиото се променя, както се променя и всичко в света, в който живеем", казва творецът.
Гърция влага 6 милиона евро за ремонт на отсечка след новия път през границата, при ГКПП "Рудозем - Ксанти". Делегация от областната управа в Смолян е била на официално посещение на гръцката областна администрация. Основен акцент на разговорите е било отварянето на пътя Рудозем – Димарио. Областният управител на Източна Македония и..
Във Велико Търново започна традиционната младежка инициатива за събиране на хранителни продукти за социално слаби семейства от града и региона за Великден. Кампанията "Купи и дари" се провежда в 7 магазина за хранителни стоки във Велико Търново, където до 13 април са поставени колички, в които да бъдат оставени купените и дарени дълготрайни..
Окръжният съд в Плевен постанови най-тежката мярка за неотклонение към 65-годишния Георги Александров - "задържане под стража". Мъжът е обвинен за тежката катастрофа със загинало 12-годишно дете при село Телиш, Плевенско. В тежко състояние в болницата е дядото на детето. 12-годишно дете загина при тежка катастрофа в Плевенско..
ЕС подкрепя Международния наказателен съд и е категорично ангажиран с борбата за справедливост и срещу безнаказаността. Това каза говорителката на Комисията Анита Хипер в отговор на въпрос за очакваната визита на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Унгария, за когото съдът е издал заповед за арест. Хипер припомни заключения на Съвета,..
Европейската комисия (ЕК) откри пролетния кръг за кандидатстване в конкурса DiscoverEU - 2025. Повече от 36 000 младежи ще спечелят карти за пътуване, с които ще имат възможност да опознаят Европа безплатно. Кандидатите трябва да са на възраст 18 години и да са родени между 1 юли 2006 г. и 30 юни 2007 г. Кандидатури ще се приемат до 16 април,..
За повишено внимание по международния път Е79 на изхода на Враца, в посока Монтана, предупреди областният управител на Враца Николай Николов. При проверка на място е станало ясно, че след проливните дъждове през последните няколко дни, в района на Железния мост, има разлив от скатни води. Заради риск от аквапланинг в дясната лента..
Няма опасност от епидемия в София заради отказа на Столичната община да приема отпадъци от болници в общинското предприятие за третирането им. Това обяви зам.- кметът по екология Надежда Бобчева. Причината за отказа на Общината е установено за пореден път смесване на битовия с опасния медицински отпадък. Преустановено е приемането на болничен..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на..
Генезисът на избирането на българския европрокурор е порочен и води към Делян Пеевски. Това каза пред БНР адв. Иван Петров, бивш апелативен прокурор..