Благовещение като съкровен празник - в църковната традиция е ден на майката

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Ива Антонова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В църковната традиция Благовещение се приема за Ден на майката и жената. Имен ден празнуват над 17 хиляди българи.

Блага вест, радост, начало, спасение са някои от ключовите думи, които отвеждат към историята за Благовещението, променило преди две хилядолетия духовната перспектива пред човечеството. Камерен, съкровен и тайнствен е сюжетът на това събитие, от което започва помирението на човека с Бога. Според евангелските свидетелства действащи лица са Божият пратеник архангел Гавриил и Дева Мария, а мястото е домът ѝ в галилейското градче Назарет.

"Величаем благата вест, която чу Света Богородица, че именно тя ще стане майка на Спасителя на света. Архангел Гавриил я поздравява: "Радвай се, благодатна! Господ е с теб. Благословена си ти между жените. Той ѝ благовести, че тя ще роди син и ще му нарече името Иисус. Тогава именно тя разбира, че чрез нея Бог ще стане човек. Чрез нея словото ще стане плът", разказва Врачанският митрополит Григорий. По думите му, светите отци казват, че при тази блага вест се извършва великата тайна на боговъплъщението.

Църковният празник за Благовещение е ден за радостен трепет и размисъл за християните.

"Този празник носи надежда. В исторически план вече се е случило, но в личен план всеки да може да постави началото на своето спасение."

"Благовещение е много съкровен празник. Всички християни много обичат Божията майка. Тя принася нашите молитви към Бога."

Пресветлият лик на св. Богородица, чрез която стана възможен спасителният Божи план за човека, озарява деня на Благовещението с още един радостен и вдъхновяващ повод. 

"Благовещение е православният празник за жената и за майката. Богородица е най-светлият пример, който можем да имаме. Най-трудното в родителството е да предадем децата си на Бога. Всички хора, които обичаме, всички тревоги, които изпитваме, да ги предадем на Бога, защото винаги стигаме до въпроса – как ще стане това? И когато по човешки се опитваме да намерим отговор, не успяваме. Може би това е най-впечатляващото в празника, най-трудното в майчинството и в ролята на жената: да се движим от Божията воля, не от това, което по човешки искаме да направим за децата, за семейството."