Как изглеждат богатството и мъдростта на предците ни през призмата на сегашните поколения?
Темата коментира в “Нашият ден“ Лилия Старева, доктор по философия, литератор, фолклорист и писател. Тя е и председател на Фондация "Детето и фолклора":
“Фолклорът е детството и детското мислене, и желание да се възприеме този огромен свят чрез една приказка, чрез едно чудо. Благодарение на фолклора можем да се развиваме като личности и да бъдем родолюбиви българи.
С фондация “Детето и фолклора“ работим много с деца от различни училища и възрастови групи. Те имат нужда да им бъде обяснено, да им бъде разяснена цялата символика на нашата празничност, която е много богата, силна и разбираема, защото е близо до тях.
Трябва да се вгледат и да усетят, дори без много думи, каква е същността на празника – той не е в подаръците, не е в покупките, не е в трапезата.
Митологията и приказността е много близко до детската психика, до усещането за чудо и вълшебство, за героя, който трябва да извърви определен път. Това е лесно и разбираемо за децата, въпросът е те да имат достъп, да имат по-често срещи с тази митологична приказност, която е вплетена много силно в обичаите и ритуалите.
Почти във всеки обичай и ритуал има едно магическо приказно действие, което трябва да се усети от децата, дори и от възрастните трябва да се усеща, защото възрастните са загубили това чувство за чудо и вяра в чудесата.“
Има ли необходимост от предмет, насочен към българската традиция бит и култура?
“Мнението ми е, че това е важен момент от нашата култура. Тя не е просто една традиционна култура, останала в миналото. Тя съдържа много ценности, послания и съвети за добро живеене. Съдържа една подредена ценностна система, от която децата ни имат нужда.“
Конкурсите
“Едно от нещата, които продължават да поддържат фондацията най-дълго, е конкурс “Българската народна мъдрост“ – това са илюстрации на пословици, поговорки, басни, митове, легенди и приказки.
Другото нещо, което сме правили, е “Фолклорна библиотека“, което отново е конкурс с деца от цялата страна за събиране на фолклорни образци. До четвърти клас, първата възрастова група, децата много добре рисуват и добре се вкарват в образността на фолклора. Детските илюстрации са много красиви и любопитни.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg