60% от българските предприятия се определят на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация. Останалите 40% се определят с умерено високо 32%. С високо ниво на дигитализация са едва 8%.Това показват резултатите от проведените анализи и проучвания в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация“. Той се реализира от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
"Темата действително е много важна, защото тя определя бъдещето на европейската и на българската индустрия, конкурентоспособността на нашите предприятия, на нашата икономика. Тя е свързана с ключови политики на ЕС, свързани с дигиталния преход."
Това обясни Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара, пред БНР.
Според Томчо Томов, индустрия 5.0 се развива. Постоянно следим и публикации, съобщения и информация за навлизането на изкуствения интелект. Сега се навлиза в когнитивните способности на хората. Това ще засегне множество професии. Ще засегне такива дейности, при които ще могат да се кодират с алгоритми. Множество професии ще претърпят трансформации или напълно ще изчезнат.
"90% от работните места в момента в България претърпяват в една или друга степен трансформация в прехода си към цифровизация. Залагат се нови дигитални технологии. 60% посочват, че технологиите на техните работни места са променени. 70% посочват, че са променени методите на организация и управление на бизнеса“, допълва той.
Според данните от изследването на БСК, на първо място, стои въпросът за недостатъчното инвестиране на средства. Вторият проблем е да има дългосрочна стратегия за разработване на проекти, които да бъдат финансирани. Такава имат едва 23% от изследваните предприятия.
Експертът коментира, че малките предприятия имат сериозни проблеми. Те са, първо, по отношение на стратегията им. Второ, по отношение на квалификацията и уменията на хората. Дигиталната трансформация налага промяна в мисленето на бизнес моделите.Чуйте повече в звуковия файл.
В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..
"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg