Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан Милчев: Някой трябва да поеме отговорността за случващото се на пътя

Богдан Милчев
Снимка: БГНЕС

Какво се случва в обществото ни? Чия е отговорността за войната на пътя? Какви мерки трябва да вземе спешно държавата? Къде са българското семейство и институциите?

Богдан Милчев – директор на Института за пътна безопасност, бивш шеф на КАТ, коментира в предаването "Законът и Темида":

"Ние от Института за пътна безопасност сме идентифицирали 3 основни проблема. И ако не въздействаме върху трите проблема едновременно, няма да получим положителен резултат. Налице са организационно-структурни проблеми. Виждаме след всеки тежък инцидент, че институциите – в лицето на МВР, Министерството на транспорта и Регионалното министерство – оправдават своето безсилие и лоша организация на работа чрез закона. Че законът не им е достатъчно добър, че наказанията са им малки... те не искат да променят организацията си на работа. 

Вторият проблем, който констатираме, е корупцията. Ако ние не се справим с корупцията на най-ниските нива, което е раздула с цялата транспортна система, никога няма да постигнем положителен резултат, ако ще да ги разстрелваме нарушителите... 

На трето място – необходими са и законодателни промени. Но не в посока да наказваме повече шофьорите. Имаме нужда от изцяло ново разбиране за пътната ни безопасност, което от 2000 г. европейските страни започнаха да го прилагат. А то е, че отговорността за състоянието на безопасността за движение по пътищата се носи от доставчика на транспортната система, сиреч от държавните институции, които я доставят. Това означава, че те трябва да работят като една система отделните елементи (министерства). Затова, ако ние създадем ново законодателство, което да изповядва тази философия, тогава вече ще можем да търсим и отговорности върху доставчика, че той не се справя с безопасността. 

Организационните промени. Няма да се уморим да обясняваме, че е необходимо сливането на трите основни агенции. Това са Агенция "Пътна инфраструктура, ИА "Автомобилна администрация", в която е и обучението на шофьорите, и ДА "Безопасност на движение по пътищата". Тези три агенции трябва да станат една агенция, да бъдат извадени от министерствата и да бъдат на пряко подчинение на Министерски съвет

Ще постигнем няколко основни неща по този начин: първо, административната тежест ще намалее, второ, ще има ясно посочено еднозначно кой носи отговорността (няма да си я прехвърлят един на друг), трето, Агенция "Пътна инфраструктура" харчи 3-4 млрд. лв. на година, които ще започнат да се харчат през оценка на риска, която ще бъде изготвена от ДА, която ще се влее, заедно с Агенция "Пътна инфраструктура" и ще действат като една система, като един елемент.

За да имаме готовност как корупционните практики да бъдат преустановени, трябва да допуснем обществения контрол. Т.е. тази нова агенция, която трябва да се създаде, ще има двустепенно управление – Надзорен съвет, в който ще допуснем обществения контрол през неправителствени организации и общественици, и Управителен съвет, който на оперативно ниво ще управлява самата агенция. Тогава вече ще има повече прозрачност в дейността и корупцията ще започне да се саморегулира, тъй като ще има обществен натиск."

Богдан Милчев подчерта, че във всички закони е необходимо да се направят промени – и то едновременно. От Института за пътна безопасност от 2020 година подготвят Пътна карта, с която политиците са запознати: "Тежкият проблем е, че политиците се правят, че няма такава пътна карта, въпреки че ние сме им я представили, защото чрез тази Пътна карта ние ще дадем прозрачност за дейността на институциите и корупцията ще бъде ограничена".

Той пожела късмет на шофьорите, защото "на нашия път се разиграва една руска рулетка – не се знае кой е следващият...". 

Някой трябва да поеме отговорност за това, което се случва на пътя.

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимки – БГНЕС и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15