Професионалното прегаряне, известно и със заетия термин "бърнаут", привлича вниманието на специалистите, които започват да го изследват системно и последователно през 70-те години на ХХ век. То е особено често срещано при хора, упражняващи така наречените "помагащи" професии, една от които е и учителската.
Наясно ли са бъдещите и практикуващите учители с признаците за професионално прегаряне, кои са рисковите фактори, които могат да го отключат, как те могат да бъдат ограничени, в чии ръце е възможността и отговорността за това. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към проф. Йоана Янкулова, преподавателка в катедрата "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" на Софийския университет и член на Дружеството на психолозите в България.
Учителите са "изключително уязвима професионална група. Специфика в работата с една целева група, каквато са учениците, която от своя страна има своите специфични характеристики – бурно физическо развитие, хормонални проблеми, малък житейски опит… също така има високи очаквания и изисквания не само от страна на родителите, но и на обществото…", отбелязва проф. Янкулова.
Проявите на професионално прегаряне са на емоционално, интелектуално, поведенческо и физическо равнище. Един от признаците на състоянието е "дехуманизация" – гняв, негативно отношение към хората, за които се грижиш, в случая – учениците. Дали обаче някои прояви на агресивно поведение от страна на отделни учители, които стават публично достояние, могат да се обяснят с ефекта на професионалното прегаряне.
"За да кажем подобно нещо категорично, в психологията прилагаме различни научни методи, с помощта на които можем да правим и скрининг, и прецизна психодиагностика. Благодарение на това ние можем да проучим по-добре причините за поведенческите прояви на съответния учител и оттам вече да се набележат конкретни мерки, с помощта на които да му се помогне. А така да говорим общо – някой е гневен, чувства се емоционално изтощен, той професионално прегаря и видиш ли това е причината за затруднената му комуникация и работа с учениците и да се извиняваме с проявите на този феномен – нали, звучи добре, но все пак това трябва да бъде и доказано с помощта на научни методи и работа на терен, с конкретни факти."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимка – rhetoric.bg и архив
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg