Няма данни, които да сочат, че българинът е по-беден в сравнение с 2008 година. Това обясни в интервю за Радио България икономическият анализатор Георги Стоев. Оказва се, че кризата не се отразява съществено на богатството на българските домакинства в икономическия смисъл на думата, защото то е предимно във вид на жилища, имоти, лозя, ниви и други активи. То пак си е там, пак е на същите собственици. Просто неговата стойност, измерена в пари, се е понижила поради общата дефлация на активите в целия свят, включително и в България.

Какви загуби все пак търпи портфейлът на българското домакинство днес?

„Съвкупното богатство на домакинствата – това включва както финансовото, така и жилищното богатство – се свива до около 160 милиарда лева или 80 милиарда евро, което се дължи в най-голяма степен на понижението на цените на жилищата с 22 процента – обобщава икономическите данни Георги Стоев. – Бихме могли да кажем, че имаме свиване на богатството на българите от около 40 милиарда лева, но измерено в пари – подчертава анализаторът. – Все пак тези пари днес купуват повече стоки, услуги и активи, отколкото купуваха преди година. Те носят по-високи лихви по депозитите, с тях биха могли да се купят повече жилища и потребителски стоки, защото има дефлация на голяма част от пазарите. Вярно е, че парите са по-малко, измерени в евро и в левове, но те носят много по-голяма покупателна способност отколкото преди една година.”
Какво става с финансовото богатство на българите?. Оказва се, че близо 67 процента от финансовите активи се държат в депозити, а около 21 процента от тях са пари “под дюшека”. Що се отнася до кредитната задлъжнялост, 55 на сто от портфейла на домакинствата не е много на фона на това, което се случва по света.

Къде сме ние по тези показатели в рамките на ЕС?

„В България кредитната задлъжнялост спрямо дохода е около три пъти по-ниска отколкото в ЕС – уточнява Георги Стоев. – Т.е. средният европеец е значително по-задлъжнял и в по-неизгодно положение, отколкото средният българин в период на финансови проблеми. От тази гледна точка и кризата ще ни засегне по-слабо. Но нека не се заблуждаваме – голяма част от кризата идва отвън и колкото и да сме в благоприятна позиция, все пак трябва да се съживят първо американският и европейският пазар и чак тогава да говорим за някакво стабилизиране.”

От икономическите показатели излиза, че българите живеят по същия начин, както преди кризата.

„Макроикономическата статистика с нищо не показва, че животът на българина е станал по-беден или по-лош – убеден е икономическият анализатор. – С изключение на държавно доминираните сектори като образование и здравеопазване, където всяка година нещата се влошават - и по отношение на качеството на обслужване, и по отношение на все по-високите цени, които плащаме и като данъкоплатци. Т.е., като изключим тези регулирани и държавно-монополни сектори, в останалата част от пазарите българите не може да се чувстват по-бедни, отколкото бяха през 2008 г.”

Оставяме края отворен и без коментар, защото песимистът би казал, че чашата е наполовина празна, а оптимистът – наполовина пълна.