Особено важен е личният контакт. Не само учителите, но и директорката тук познава отлично всяко едно от децата. “Смея да кажа, че ги познавам повече от родителите им – твърди Таня. - За всяко от нашите 32 деца отделям време да попитам как е минал денят му в училище, какво се е случило с приятелите му, как се чувства. Особено много работим върху емоционалното разтоварване на децата. Извън личния контакт си имаме закачени три кутии. Едната се казва “Мъчно ми е”, другата е “Радвам се”, третата – “Благодаря на ...” е най-голямата. Когато нямаме достатъчно време да говорим с децата, ги приучваме да използват тези кутии като на малки листчета изразяват своите чувства. Веднъж или два пъти в месеца се събираме в кръг, четем и обсъждаме анонимните листчета в кутиите. Целта е да научим децата добре да разпознават нюансите на различните чувства, които ги вълнуват и да изразяват това.”

Децата се насърчават да изработват сами нагледни помагала за учебния процес и да ги излагат на видни места, за да може всеки да се ползва от тях. Така всички детски сетива се включват в затвърждаването на знанието, което е един от принципите “Френе”. Другият метод – за работа в група тук се разпростира дори и върху ателието по рисуване.
“Освен, че се рисува, там и много се говори, за да приучим децата да търсят красотата около себе, да я изразяват в рисунката, но и говоримо – обяснява директорката. - Любопитно е, че тук всяко дете работи върху картина на друго дете. Така приучваме децата да не бъдат себични. А понеже на това поколение много бързо им омръзва и им става скучно, често едно дете започва картината и я оставя недовършена. И в един момент подреждаме всички картини, на някого му хрумва, че може да нарисува още нещо върху чужда картина, взема и я дорисува. Така те нямат авторски картини, картините са на цялата група. Всеки по нещо е пипнал, нарисувал със своето виждане. Но се получават невероятни неща.”
Децата от детския център излагат често своите картини в различни столични болници, за да внасят с тях свежо настроение там.

Ще попитате защо в центъра няма телевизори и компютърни игри?
“Имаме един лаптоп с интернет, но той се използва само когато на децата от училище са дадени проекти и трябва да търсят информация в интернет – отговаря г-жа Димитрова. - Проблемът е, че от тази информационна лавина, която заобикаля нашите деца от малки, те не могат да разговарят помежду си, не знаят как да играят, когато се съберат две-три деца, а тук попълваме точно тази празнота.”

Свободата, отговорността и гражданската позиция са част от добродетелите, които методът “Френе” поощрява у по-големите ученици. За подобен случай от практиката на училище “Дрита” разказва Тони Календерова.
“На гимназистите направи впечатление, че пред училището няма кофи за разделно събиране на отпадъци, нито пешеходна пътека. И тогава писаха писма до кмета. Контейнерите доста бързо се появиха, докато изрисуването на пешеходна пътека отне година и половина. Но в крайна сметка имаме пешеходна пътека. Децата бяха щастливи, защото видяха, че тяхната инициативност, писането на официални писма все пак са довели до реакция на властите и до положителни последици.”