Какво би могло да ни сгрее в тези студени дни? Да раздвижи кръвта ни, да ни накара да мислим за топлина, за огън, а защо не и за шоу? Отговорът е – огнено шоу.

По принцип екзотичните представления, включващи спортни и танцови елементи, и, разбира се, огън, се провеждат на открити сцени, но и през зимата има къде да се насладим на това изкуство. Става въпрос за клуб „Дивинитас” в столицата, където и посред зима можем да наблюдаваме тренировките по въртене на пой – огнена топка, прикрепена към въже, огнени тояги, нунчаку, огнени ветрила, бухалки, огнен обръч, както и жонглиране с тях. Достатъчно е човек да се потопи в магията на огненото шоу, за да забрави за минусовите температури навън.

Управител на клуба е 22-годишната Лилия Йотова. Работата си тук тя съчетава със следване в СУ „Св. Климент Охридски”, където изучава „Връзки с обществеността”. Помолих Лилия да разшифрова наименованието на клуба.

„Divinitas” от латински означава божественост, съвършенство. Името е израз на стремежа ни към съвършенство и професионализъм, на божествеността на огнената стихия, която привлича всички ни като магнит, обяснява Лилия и допълва: Заниманията ни се провеждат всяка седмица, целогодишно. През зимата – в зала, през лятото – в паркове и градинки. Огненото шоу за мен е хоби, емоция, но и професионален ангажимент. Няма как да е иначе – хората, които сме в ядрото на клуб „Дивинитас”, които сме треньори и се занимаваме професионално години наред с това, участваме в огнени шоута както в България, така и зад граница. Били сме във Франция, в Германия, в Тайван… Огънят трябва да се уважава, защото той може да бъде красив, както се вижда на тези шоута, но може да е и опасен. Подобни занимания изискват усилия, системна подготовка. Идеята е да изглежда лесно на зрителите, но в действителност е трудно. Необходими са добра физическа кондиция, пластичност, концентрация, много добра координация и ред други неща, които се усвояват в практиката. Едно огнено шоу на добро ниво се създава в продължение на години. Хората се упражняват, отработват всяко движение, всяка част от спектакъла. Самата аз се занимавам от пет години с въртене на огън и мога да кажа, че има още какво да усъвършенствам, на какво да се уча.

Според Лилия хората, видели подобно шоу, или му се наслаждават от разстояние, или искат и те да опитат. Възможност да го направят им дават тренировките, които се провеждат в клуб „Дивинитас”. Посещават ги хора на различна възраст и с различни занимания:

Всеки възприема заниманията с въртене на огън различно и търси индивидуална емоция, казва Лилия Йотова. Някои искат да напреднат технически, търсят майсторството, детайла. Други предпочитат да опитат нещо ново, да се докоснат до магията на огъня. Дали е танц, изкуство или спорт – няма как да се даде еднозначен отговор. За мен огненото шоу, което правим, е съчетание от всички тях. Развива се координацията, гъвкавостта и физическата издръжливост – значи е спорт. Но от друга страна е изкуство, защото всеки добавя нещо от себе си, танцува. А когато се съчетае изкуството, тези пластични движения, със спорта, когато тялото се опита да се слее с огъня, тогава по-скоро изглежда като танц. Обръщаме също така голямо внимание на подходящите за всяко шоу сценични костюми. Те допринасят за пълноценното изживяване на нашата публика по време на едно огнено шоу, така, че то да се превърне в истинска огнена магия, в празник на сетивата.

Лилия разказва, че опасностите са част от огнения спектакъл. Не толкова за публиката, колкото за самите изпълнители. Използват се определени видове горива, следи се за разстоянието между зрителите и сцената, между отделните участници в спектакъла, силата и посоката на вятъра, влажността на въздуха…

За един дилетант закачката с огъня, опитът да повтори това, което правим, могат да се окажат фатални, посочва Лилия. Спомня си и недоверието, и страха, с които родителите й реагирали при новината, че смята да се занимава с подобно нещо: Родителите ми първоначално мислеха, че това мое хоби е временно и ще отшуми, че не е нещо сериозно, че ще се откажа бързо – казва тя. – Впоследствие обаче ми гласуваха доверие, заложиха на това, че съм отговорен човек, който се стреми да поема премерени рискове. Видяха, че отношението ми към огъня е сериозно. След време присъстваха и на огнени шоута, в които участвах. Разбраха, че това е нещо повече от хоби, че е начин да изразя себе си, да общувам с хора със сходни интереси и се примириха, приеха го, и дори са горди, че се справям добре. Да, отговорно е и доста хора си мислят, когато общуват с мен, че съм по-голяма от възрастта си. Често се обръщат към мен с „госпожо”, държат се по начин, показващ уважение. Според мен успехът на „Дивинитас” идва и от това, че не възприемам работата си тук като задължение, няма я рутината, скуката и еднообразието. Ние творим, усъвършенстваме се, предаваме наученото на други хора, заедно работим върху идеите за нови спектакли…

Разговорът ми с Лилия се проведе на 14 февруари – празника на любовта. Каква е според нея връзката между огъня и това чувство, често наричано „изпепеляващо”?

Сещам се за едни огнени сърца – казва Лилия. – Те са първата ми асоциация. Любовта може би е така топла и пламенна като огъня. Казват, че огнената любов е и опасна, но, честно казано, като човек, който има до себе си уравновесен и коректен партньор, се чувствам спокойна и уверена до огъня на любовта. Смятам, че става въпрос за баланс, за хармония. Както един буен огън може да изпепели всичко наоколо, така и неподдържаният – да угасне. Може би любовта е също вид изкуство, нещо като огнено шоу.

Снимки: divinitas-crew.com