Изминалата година ще остане като най-смъртоносната в историята на журналистиката. Броят на убитите журналисти по света е нараснал с 33 процента до 88 души. Предишният рекорд бе поставен през 2007 г. По данни на „Репортери без граници” 879 журналисти са били арестувани, а 1993-ма са били заплашвани или физически малтретирани. 38 служители в медии са били похитени, а 73 са напуснали родината си принудително. Дори блогърите не са пощадени – 144 души са били арестувани. Убийствата през 2012 г. са били извършени по време на войни, при бомбени нападения, от групировки и от ислямистки бунтовници, както и по поръчка на корумпирани правителствени служители. Според „Репортери без граници” причините за безпрецедентния брой убити журналисти през 2012 са били войната в Сирия, хаосът в Сомалия, талибаните в Пакистан. Черният списък на петте най-смъртоносни държави в света се води от Сирия. Там беше и българската журналистка Елена Йончева.

16 дни под дъжд от куршуми, на ръба на оцеляването, Елена спи в общежитие на „Ал Кайда”, за да направи документален филм за най-размирната точка на Сирия – за бунтовниците на Алепо. Това става в края на 2012 г. Да припомним, че тя е и единственият европейски журналист, успял да стигне невредим до свърталището на сомалийските пирати – Ейл. Статистиката казва, че това е една от най-рисковите професии. Упражняваш занаята на репортера, на журналиста, но никой не ти дава гаранции за сигурност, уют и комфорт – казва Елена Йончева. – Много често ме питат: „Кой ти дава гаранции, когато отиваш до точката „Х”?” Няма такава гаранция. Там, където има риск, означава, че няма достатъчно информация, че читателят или зрителят не е запознат със събитията.

Защо журналистите рискуват живота си, заминавайки за горещите точки по света? Професионално предизвикателство, гражданска позиция, авантюристичен дух или нещо друго... В мен много често се заражда журналистически гняв, когато видя, че някаква тема се представя изключително елементарно, че се манипулира или няма достатъчно информация – отговаря Елена Йончева. – А въз основа на това хората си създават свое мнение. Журналистическият бунт вътре в мен ме кара да разбера, да опозная, да видя всички нюанси на дадено събитие. Мисля, че това ни води нас – репортерите.

Най-опасните ситуации, в които Елена е попадала досега, се случват в Сирия през 2012 г.

Имахме среща с фронта „Ан Нуфра” – ислямистка джихадска групировка, която е подразделение на „Ал Кайда”. През декември 2012 г. САЩ я включиха в черния списък на терористичните организации. С една дума – „Ал Кайда” в Сирия – разказва за рисковете на професията Елена. – Ние няколко пъти се опитвахме да ги снимаме – явно или тайно, но получихме конкретни заплахи. Последния път те се оказаха в обектива на нашата камера, докато снимаме друго събитие. Побесняха. В този момент директно ни заплашиха с оръжие, че ще ни разстрелят. Единият от тях стоеше с картечница, насочена към мен. Беше фиксирал погледа си и крещеше: „Ще ви убия, ще ви разстрелям”. Аз бях с вдигнати ръце, за да покажа всъщност, че сме само журналисти, че нямаме оръжие и да подсиля своята физическа безпомощност. Всичко се размина с изтриване на кадрите, които заснехме с тях. Това беше ситуация, при която в един момент си казваш – ако ми се размине, не знам дали бих се занимавала пак с журналистика. Но това са емоции, които бързо отминават. И вероятно са естествени за всеки човек.

Защо 2012-та стана най-кървавата за журналистиката? Горещите точки ли станаха по-горещи или възприемането на журналистическата професия се промени?

Струва ми се, че от последната война в Ирак през 2003 г. има едно отношение към журналистите като към представители на политиката на дадена държава. Или съответно на политиката на дадена медия, която заема много категорична позиция по един или друг въпрос – обяснява Елена Йончева. – Откакто започна да се практикува и т.нар. embedded журналистика – това са журналисти, които фактически вършат ролята на пи-ар на дадена структура, нещата се промениха. Журналистите вече се възприемат като един от основните инструменти във воденето на война или в даден конфликт – те могат да манипулират, да помагат или да пречат на някакви сили. Тези журналисти все по-рядко са смятани за независим инструмент, като хора, които могат да изразят лична позиция, които са достатъчно безпристрастни, независимо от тенденцията, която има дадена медия. Журналистите все повече се възприемат като политическа маша и поради тази причина отношението към нас става все по-агресивно. Досега не си давах сметка, но определено има такава тенденция. Един човек от „Ал Кайда”, когато се опитвахме да ги снимаме, дойде при мен и съвсем тихичко ми каза, че ако още веднъж доближа, лично ще ме застреля. Бяхме без камера в този момент и той каза: „Вие всички сте от ЦРУ, всички работите за чужди разузнавания и аз нямам доверие на нито един журналист”. Такава позиция съществува на много места. Нас ни възприемат като инструменти за реализиране на дадена политика. Това става опасно, къде отива тогава журналистиката?

Един от най-знаменитите фоторепортери в света – Роберт Капа, казва, че ако снимката не е добра, значи не сте били достатъчно близо до своя герой, до даденото събитие. Това в пълна сила важи за днешните журналисти – допълва Елена Йончева. – Ако не си на мястото на събитието, ти няма как да видиш нюансите на това, което се случва, няма как да бъдеш съпричастен към хората, няма как да имаш достатъчно обективна позиция, поглед, анализ за това, което се случва.

Снимка: БГНЕС