Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Орлина Аспарухова – първият и единствен пилот на балон в България

Орлина Аспарухова във въздуха.
Снимка: личен архив
Тя е усмихнат и изключително позитивен човек. И не би могло да бъде иначе, след като толкова често е гледала на живота буквално „отвисоко”. Името й е Орлина Аспарухова и е единственият пилот на балон у нас. Летяла е над три континента – Европа, Азия и Южна Америка. Зад гърба си има над 3000 летателни часа с балон и куп незабравими случки и емоции.

© Снимка: личен архив

Израснала съм в семейство на авиатор. Баща ми беше летец и винаги вкъщи се е говорело за авиация –
разказва Орлина Аспарухова. – Логично беше някое от четирите деца в семейството да наследи професията му, най-малкото любовта към авиацията. Започнах отначало като хоби. Като икономист работех по внос и износ на осветителна техника във външнотърговско дружество. Убедих ги да закупим рекламен балон и го поръчах за доставка от Англия. Преди да пристигне балонът, трябваше да се обуча за пилот в чужбина. Така през февруари 1988г. изкарах в Центъра за авиационно обучение в град Лешно, Полша, съкратен курс за пилот на балон, тъй като имах предварителна авиационна подготовка за други летателни апарати. Обучението е сериозно. Изучавах допълнително конструкция и експлоатация на балоните, техника на пилотиране, аеростатика и др. Пълният курс на обучение включва и много важните предмети метеорология, навигация, Закон за гражданското въздухоплаване, бордни уреди, радиообмен и др. Действащият Закон за въздухоплаване у нас забранява да се рееш свободно в небето, ако ти скимне да си купиш балон. Също както летците, и балонните пилоти трябва да минат курс на обучение и да вземат изпит пред Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА). И това е необходимо не само заради тяхната безопасност, а защото небето днес е доста пренаселено с въздухоплавателни средства.

© Снимка: личен архив

Първия си полет с двуместния балон Орлина прави през далечната 1988 година в Пловдив по време на Международния панаир. Две години по-късно се посвещава изключително и само на летенето с балон и основава клуб „Орли”.

© Снимка: личен архив

Създадох фирма, сключих договор с предприятието, където работех, закупих балона и го изплащах пет години с рекламни полети, спомня си тя. Това беше първият ми балон – с две места. През 1994 година закупих и втори балон, който е по-голям като обем и е четириместен. А през 2006-а купих последния – пасажерски седемместен балон. С него возя туристи на опознавателни полети. Изплатих го пак с рекламни договори. Все още намирам рекламодатели, но е по-трудно заради кризата. От няколко години не съм ходила на състезания. А там е страхотна тръпка. Участвала съм и в европейски състезания, и на световното в Бразилия. Това бяха първите световни еко игри. Имаше 13 вида спорт, свързани с природата, един от тях беше летенето с балон. Беше невероятно изживяване – летяхме над водопада Игуасу. Била съм и в Индия на балон-фиеста. Състезанията са хубаво нещо, има я тръпката, поставят се задачи, които се стремим да изпълним, да достигнем целта. Почти всеки месец в Европа, а и в целия свят има някаква балон-фиеста. Правят ги с рекламна цел, но и за среща на съмишленици. Там организаторите покриват част от разходите на участниците и е по-достъпно, докато на големите състезания се заплащат такса участие, хотелски такси. Тогава са необходими спонсори.

Кой е най-яркият спомен на Орлина от изминалите над 20 години с балоните?

© Снимка: личен архив

Вече 24 години летя и, може да се каже, активно, защото напуснах предприятието, където работех, малко след като през 1990 година основах клуб „Орли”. Исках да се убедя, че мога само с летене да се издържам. Оттогава хобито ми стана професия и е невероятно. Изживяванията са много. Не мога да откроя нещо по-конкретно. Драматичен беше полетът над Рилския манастир и връх Мусала, където се издигнахме с балона на 4000 метра надморска височина в една открита кошница, над облаците – невероятно изживяване. Интересни и нелеки бяха през годините и полетите над Петербург. Тежки полети, но пък така се тренираме. Няма да забравя също така първото си участие на европейско състезание във Франция през 1992 година. Дотогава бях участвала в балон-фиести, но не и в състезания от такъв ранг. Първия ден от сто балона аз бях на 37-мо място, а моят инструктор от Полша беше на 30-то и бях много радостна от този факт. По-късно имах 14-то място, 18- то от сто балонисти, и то мъже, само аз и една англичанка бяхме жените. Дълго време бяхме само двете жени по състезания и участия. Сега има вече и състезания за жени… Но опита, който имах от рекламните полети по време на панаирите в Пловдив с много трудното летене ниско над града, над тепетата и реката – всичко това ми даваше увереност и добри резултати.

© Снимка: личен архив

Сред качествата, необходими за управлението на балон, на първо място Орлина изтъква: Човек трябва да е грамотен във въздуха и, разбира се, хладнокръвен и куражлия. Много е важно да не се паникьоса, да не действа под напрежение и емоционално, а смислено. Всяко облаче трябва да ти говори – да четеш по небето за метеорологичната обстановка и когато се случи по-критична ситуация, да можеш мигновено да реагираш – казва тя и допълва, че много разчита на „наземния екипаж”. – Аз работя с около десетина души, които са в нашия клуб. Те са много опитни, тренирани.  Балон се пуска от минимум четири души наземен екипаж. Те трябва да го сглобят правилно. Едни преплетени въжета или нещо друго могат във въздуха да създадат застрашаващи живота ситуации. Аз съм много контактен човек, обичам да съм между хора и точно това много ми харесва, когато съм на състезания с приятели от цял свят. Невероятно е. Когато започвах у нас нямаше интернет, нямаше Фейсбук. А сега, дори да не съм отишла някъде на състезание по финансови причини, веднага мога да разгледам снимки от него, да прочета коментари. Имам повече от 1300 приятели във Фейсбук, с които обменяме информация и за новости в техниката, и за полети. За съжаление, не мога навсякъде да отида, но поддържам форма и съм винаги в готовност за полет. От въздуха се откриват невероятни гледки: живописни пейзажи, съчетани с красиви изгреви и залези, с невероятни облаци, с китни селца и хора, които те приветстват радостно. Надявам се този страхотен спорт да намери своите достойни наследници в България.
По публикацията работи: Диана Христакиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Любители на плетивото се обединяват в общност, за да запазят традиционния занаят

Изработването на плетени изделия е традиционен занаят, който заслужава възраждане и нов живот, вярва Александрина Пандурска, позната с многобройните си инициативи за популяризиране на културни и исторически места в района на Благоевград. По нейна идея..

публикувано на 22.12.24 в 07:10

България изрази съболезнование за жертвите от Магдебург и осъди атентата

"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа президентът Румен Радев в социалната мрежа “X“ по повод терористичната атака над коледния базар в..

публикувано на 21.12.24 в 17:29
доц. Наталия Киселова

Председателят на парламента очаква президента да не назначи главен прокурор

Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и за другите органи, с изключение на Висшия съдебен съвет, защото мнозинството, което трябва да го..

публикувано на 21.12.24 в 16:07