Една от причините за възникването на София в древността, освен кръстопътното положение на Софийското поле, е минералният извор, който днес е в сърцето на столицата. Хилядолетната история на селището, чиито богати археологически следи откриваме и днес, неизменно е свързана с това богатство, което играе важна роля за формиране на нравите и икономическото й възмогване. „Сердика е моят Рим”, провикнал се някога император Константин Велики /306-337 г./, превръщайки София за дълго време в своя резиденция, оценил, освен всичко друго, и тукашните минерални извори. Днес от това неоценимо богатство на българската столица за съжаление се използва една съвсем малка част, предимно от бутилиращи компании за минерална вода. Изоставени са повечето минерални бани, чиито сгради тънат в разруха. Вместо да допринасят за благоденствието на града, потоци термална вода се излива в канализацията или остава скрита в недрата на столицата.

Хидрологът проф. Костадин Щерев напомня, че тези извори на София правят града уникален. Защото всеки термален извор е с различна минерализация, с различно съдържание на разтворени вещества, както и окислителни или алкално-киселинни свойства. Това дава възможност за богато практическо приложение на водите. Съдържанието им в северната, южната, източната и западната част на софийската котловина е коренно противоположно, а това многообразие е истинско богатство, казва Костадин Щерев и уточнява:

Общо в недрата на Софийската котловина и на територията на столицата се генерират около 500 литра в секунда термални води. Най-ниските нива на температурите им са от 30-35 градуса по Целзий, като някои достигат до 80-90 градуса. Количеството топлинна енергия на тези води се оценява на около 50 мегавата. От този термален потенциал благодарение на естествено бликнали извори или такива, направени чрез сондажни съоръжения, се извличат около 80 литра в секунда. Тоест, от възможния потенциал 500 литра в секунда, на повърхността бликат 80 литра/сек. От тях в момента се използва горе-долу една пета част. Има голяма пропаст между потенциала на минералните води и използването им. За да се достигне и използва цялото количество от 500 литра в секунда, са необходими програми и проекти за разкриването му. Защото термалните води са идентифицирани, знаят се местоположението и полезните им свойства, но не са разкрити. През последните 20 години няма напредък в това отношение.

© Снимка: БГНЕС

Централна софийска баня

Допреди двайсетина години софиянци ползваха това природно благо освен за пиене и в няколкото градски минерални бани с развити лечебни центрове в тях. Известни такива центрове са Овча купел, Горна баня, Банкя. Освен това, техните сгради на около стотина години имат и богата архитектурна стойност. Красивата сграда на Централната софийска баня в сърцето на столицата сега е Музей за историята на София, но той все още не е отворил врати за посетители. Някогашните центрове за хигиена и релакс сега не функционират, а сградите им се разрушават постепенно – особено тези в Горна баня и Овча купел. Единствено функционираща е минералната баня в софийския квартал Панчарево. Отдаването на концесия на някои от минералните извори даде тласък на индустрията за бутилиране на минерална вода. Няма обаче осезаем напредък в оползотворяването на това богатство на столицата, казва проф. Щерев. Има добри намерения. Съществува Генерален план на София, който решава устройствените й проблеми в следващите 20-ина години. Той е одобрен от Общинския съвет, приет е от Народното събрание. Планът предписва използването на термалните води в бъдеще чрез изграждане на центрове и заведения с различни социални функции. В това отношение частното предприемачество и общината ще си партнират. Но, добавя Костадин Щерев:

Част от средствата трябва да отидат за проучване и изграждането на вододобивни съоръжения, мрежи за пренос на вода и на топлинна енергия. Другото е вече строителството на самите центрове за използване на термалните води. Например за лечебно-рехабилитационни, за общооздравителни, спортни, развлекателни цели. И, разбира се, за развитието на бутилираща индустрия, като в тази посока трябва да се търсят други форми на използване на водите. Имам предвид и води, които имат строго лечебна употреба, но засега са неизвестни или са извън вниманието на стопанските субекти.

По отношение на многообразието от минерални извори София е уникална, подчертава проф.Щерев. Разбира се, тук не трябва да се забравя факта, че Будапеща също е възникнала благодарение на термалните извори, но и днес ги използва много по-пълноценно от нас. Има обаче съществена разлика и тя е, че:

Будапещенската хидротермална система е мащабна и мощна, но типът на водата е един и същ. Има един по-скромен втори тип, който не е от значение за живота на унгарската столица. Докато в София имаме 9 различни типа води, с различно бъдеще, с различни форми и начини на приложение. И в този смисъл София заема предно място в цялото европейско пространство, ако го сравняваме със столиците на Европа.

Засега софиянци ползват с удоволствие бликащата софийска минерална вода за пиене от няколкото официални извора в града. А историите за почти вълшебните й качества, с които тя и лекува, и подмладява, се множат.