Беласица – планината на кестените, чинарите и водопадите

В най-югозападния край на България, на границата ни с Гърция и с Македония, се издига малката и невисока планина Беласица. Точно на раздела между трите държави се намира връх Тумба, а склоновете на планината се спускат и в трите посоки. Около една трета от планината, най-високата й част, е на наша територия със своя първенец връх Радомир /2029 м/. През 2007 г. тя бе обявена за най-новия български природен парк. Той е част от „Балканския зелен пояс” и от европейската екологична мрежа „Натура 2000”.

Беласица е малко изучена планина, тъй като допреди две десетилетия бе гранична зона със специален режим на достъп. Затова все още крие приятни изненади за науката, а и за пътешествениците. Тази малка планина е със силен характер. Усещаш го още в подножието й. Отвесните й ридове създават усещането за висока и непристъпна стена на юг от Петрич. Беласица е може би най-стръмната планина в България, казва Добромира Димова, зам.-ръководителка на екипа, изготвил наскоро плана за управление на парка. Планината изненадва и с необичайния видов състав на горите си. Преобладават питомният кестен и чинарът. Изобилства от буйни реки и много на брой малки водопади.

Снимка

„Естествените гори от източен чинар в България имат доста ограничено разпространение, пояснява експертката. – А от питомен кестен пък са съвсем малко. В това отношение Беласица е уникална. Още повече, че на места имаме очарователна смес от тези два много красиви вида. Такова съчетание не се среща никъде другаде. Освен това, в парка има много интересни и редки растителни видове, предимно в безлесната част на планината. Сред тях особено красиви са различните видове орхидеи. А в по-старите букови гори може да се срещнат още доста редки видове птици – кълвачи, дневни грабливи птици и др. Определено има какво да се види. Миналата година водихме в планината ученици. И почти на всеки 10 метра колегата орнитолог спираше да ни показва различни птици, да слушаме песента им.”

Освен планина на кестена, Беласица изненадва и с многото си водопади, обусловени от отвесния й релеф. Ако вдигнете поглед към нея, почти над всяко село ще видите водопад.

„Беласица е много стръмна планина, което я прави трудна за изкачване, но за сметка на това пък преживяването си заслужава усилието, казва още г-жа Димова. – Изкачвайки се в планината, вие минавате под сянката на уникални гори от чинар, питомен кестен, а в по-високата част и от бук. В деретата пък ще ви омае гледката на уникално красиви водопади. Но вашата награда за двучасовото уморително изкачване е достигането до безлесната част на планината, скалистото, тясно и дълго било, откъдето се открива широка гледка във всички посоки – към езерото Дойран в Македония, езерото на пеликаните Керкини в Гърция, към високите върхове на Пирин и меките извивки на Славянка планина на наша територия.”

Беласица е климатична граница между Средиземноморския и Преходно-континенталния регион, което определя богатото й биоразнообразие. На територията й са открити над 1200 растения, което е 1/3 от флората на страната. 102 от тях са редки или застрашени видове. 25 са балкански ендемити, 2 са български, 38 растения са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Сред редките растителни видове тук са албански крем, обикновен тис. Безгръбначната фауна е оригинална и изключително богата. Изследователите все още откриват в Беласица нови за науката видове. Установени са 36 ендемични, 44 редки и 3 реликтни вида насекоми. Паркът дава убежище и на множество гръбначни животни – 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 бозайници.

Снимка

Вековните кестенови гори на Беласица са обект на опазване не само за България, но и за Европа. В подножието на планината има две защитени местности – „Бабите” като буферна зона за парка и „Топилище”, опазваща находище на царска папрат. На площ от 1312 ха около връх Конгура се намира едноименният резерват, обявен за такъв през 1988 г. Целта му е да опазва естествените горски екосистеми от обикновен кестен и обикновен бук.

Планът за управление на природния парк „Беласица” поставя акцент върху опазването и увеличаването на вековните гори в планината. За 2% от горския фонд, обхващащ вековните гори, се забранява всяка лесовъдска дейност. Като планина, покрита с питомен кестен, е много важно неговото бране да става по устойчив начин. В това отношение тукашните хора имат добри традиции, уверява г-жа Димова.

„Местните хора определено подхождат природосъобразно към събирането на кестена, защото знаят, че трябва да има реколта и догодина. Проблемът е по-скоро когато идват външни берачи, които понякога се отнасят доста вандалски, кършат клоните и т.н.”

Изображението на кестен е вече запазена марка на природния парк „Беласица”. Лансиран през 2010 г., ежегодният празник на кестена събира все повече почитатели на Петричкия край. Богатото ландшафтно и биологично разнообразие на парка, историческото и културно наследство на района, съчетано с граничното му разположение, е идеална предпоставка за развитие не само на вътрешен, но и на международен туризъм в района. Възможно е създаването в бъдеще на трансгранична защитена територия в трите държави. А също и на много интересни тристранни туристически маршрути.

Снимките са предоставени от ПП „Беласица”

Споделете

Беласица – планината на кестените, чинарите и водопадите

Още от категорията

България днес - 19 ноември 2024 г.

Слънчево и ветровито

Профсъюзите заплашиха с протести, ако заплатите не се вдигнат с 10%

Книгата „Десет велики българолюбци“ разказва за чужденци със следа в българската история

Във Варна се молиха за освобождаването от хутите на двамата български моряци

Българските сухопътни войски отбелязват празника си

Българско Национално Радио