Българските емигранти са най-големите инвеститори у нас

Снимка: БГНЕС

Нека сравним цифрите. Едната е 1.7 млрд. евро, другата – 1.2 млрд. евро. Първата показва колко пари са изпратили българските емигранти у нас през 2013 г., втората – колко са били преките чуждестранни инвестиции. Разликата е в полза на емигрантите. Тоест българите в чужбина остават най-големите инвеститори в икономиката ни. Данните са на Института по икономика при БАН. Те не могат да бъдат оспорени, защото пак ще сравним цифрите. Едната е 2.5 млн., другата – 2.2 млн. Първата са работещите в чужбина българи, втората – наетите у нас. И тук разликата е в полза на емигрантите. Изводите са категорични – българите в чужбина съживяват икономиката ни. Защото, докато чуждите инвестиции намаляват, емигрантските пари се увеличават.

В селото е тихо. Тук-там се чува куче да излае, кокошка да изкудкудяка. Мегданът е празен, в кръчмата пият мента двама старци. Всички са заминали. Защото сезонът на гурбета започна. Така е в много села, които масово се изнасят в Гърция, Испания, Англия, Холандия на сезонна работа, за да се върнат наесен. Всяка година към Гърция потегля пролетна вълна от около 50 хиляди души. Броят на българските емигранти в Северното Средиземноморие надминава половин милион души.

Проблемът с емиграцията е коментиран многократно. Днес обаче ще обърнем монетата, за да видим и другата страна. Тоест каква е ползата за икономиката ни от работещите в чужбина българи. Преди дни български депутат заяви, че емигрантите изпращат годишно около 3 млрд. евро на своите близки в България. Данните са неофициални, защото повечето от тях използват различни канали за паричните трансфери. Иначе, БНБ дава официална информация за 806 млн. евро, изпратени от българските емигранти у нас през 2013 г. „Не е ясно тази методология колко е близка до реалността”, коментира икономистът Красен Йотов от Industry Watch. „Тези данни са занижени, тъй като има и други канали, които официалната статистика не може да отчете”. Част от българите, които работят в чужбина, спестяват и не изпращат постоянно пари на своите роднини в България. Така че има полза не само по отношение на текущите трансфери, но и на спестяванията, които се връщат у нас. Някои от тях започват собствен бизнес, други си купуват недвижим имот. При всички случаи тези пари създават някаква добавена стойност. Може би не тази, която бихме искали, но със сигурност има полза за икономиката.

„Притокът на чужди пари е съществен, може би седем-осем процента от БВП” – казва Красен Йотов. „Много често българските емигранти изпращат пари от чужбина на свои роднини, които са в райони с по-висока безработица и които реално разчитат единствено или в голяма степен на тези средства за издръжка. Ефектът от притока на тези пари е още по-голям, защото те отиват на практика точно към най-нуждаещите се. От това имат полза особено районите с по-ниски доходи, по-висока безработица, откъдето всъщност идват и най-голям процент от емигрантите”.

Това е реалната полза за близките и роднините на българите, работещи в чужбина. Загубите за икономиката ни от близо 2.5 млн. българи зад граница обаче са съществени.

„Най-голямата загуба е, че емигрира голям брой квалифицирана работна ръка” – продължава Красен Йотов. „Това се усеща много ясно на пазара на труда, тъй като безработицата е основно сред хората със средна и по-ниска квалификация. При по-високо квалифицираните безработицата е много ниска. Това показва, че българската икономика трудно може да привлича чужди инвестиции, защото е ограничена откъм работна ръка. Най-малка е загубата за София, където се стича почти цялата вътрешна миграция, но в повечето от останалите градове наистина има дефицит на млади хора. Получава се затворен кръг, тъй като фирмите предпочитат да инвестират основно в региони, където могат по-лесно да намерят квалифицирана работна ръка. Съответно и тези райони се развиват по-добре. Останалите изостават значително. Това може би е най-лошият ефект от емиграцията”.

България пък е спонсорирала Западна Европа с 1.5 млрд. евро чрез емиграцията на наши висшисти по време на прехода. Изчисленията направи известният български юрист проф. Иван Тодоров. Записва се студент специалност „медицина” по държавна поръчка. Държавата му плаща обучението, за което чуждите студенти дават минимум по осем хиляди евро годишно. Завършва медикът, емигрира и става лекар или в Германия, или в Англия. Така България подарява на едни от най-богатите държави 48 хиляди евро само от емиграцията на един лекар. Поне 90 хиляди програмисти, лекари, инженери, фармацевти, химици, геофизици са емигрирали от България. Пазарната цена на българското образование е около 15 хиляди евро, което прави 1.35 млрд. евро. Като прибавим медицинските сестри, лаборантите, фелдшерите общата сума надхвърля 1.5 млрд. евро. Струва си България да си направи малко пиар в чужбина по повод кампанията срещу българите.

Още от рубриката

За какво спестяват българите?

Спестовността е отличителна черта на българина. Това показват различни изследвания, най-новото сред които проучва причините сънародниците ни да заделят „бели пари за черни дни”. Финансовият анализатор Десислава Николова, която е част от портала..

публикувано на 25.06.19 в 11:25
Томислав Дончев на конференцията

Активните малки общини в България отчитат ръст на заетостта и доходите

Ключови за развитието на регионите са индустриалните зони, категоричен е вицепремиерът Томислав Дончев. Най-високи са заплатите в областите с най-голяма заетост, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Транспортна инфраструктура,..

публикувано на 24.06.19 в 11:17

250 нови работни места открива фирма за производство на климатични системи в Божурище

Доставчикът за едни от най-големите компании в автомобилната индустрия Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) вложи 16.2 милиона евро за разширяване на завода си в България, който се намира в икономическата зона на Божурище. Така производството в..

публикувано на 22.06.19 в 09:30