По следите на ИДИЛ

Автор:
Снимка: Руслан Трад

След американската инвазия през 2003 г. и падането на Саддам Хюсеин, Ирак не успя да възстанови сигурността в големите си градове. Правителството в Багдад, доминирано почти изцяло от противници на Саддам Хюсеин, допусна множество грешки по отношение и на малцинствата, и на преобладаващите сунити. В провинциите, останали лоялни на Саддам и противостоящи на правителството, се появиха наченки на реваншизъм, репресии и противоречия. През 2012 г. в западните провинции и най-вече в Анбар, сунитите започнаха бунт срещу управлението на Нури ал Малики, принуден заради събитията около Ислямска държава, да подаде наскоро оставка като премиер. Грешките на неговото управление от 2006 година насам накараха някои анализатори да смятат, че неравенството и репресиите са катализатор за радикалните групи.

Сред екстремистките организации, появили се след 2003 година и доминирани от Ал Кайда, внимание привлича групировката Ислямска държава в Ирак, възникнала като издънка на Ал Кайда, но с новото име Ислямска държава в Ирак и Леванта, след като лидерът й Абу Бакр ал Багдади видя възможност за разширяване в посока Сирия на хаоса на гражданската война.

СнимкаОт август насам кюрдските сили на Иракски Кюрдистан, пешмергите, защитават фронтовите линии при Киркук, Гуер и Махмур. Те страдат от липса на оръжие и силна международна подкрепа, която да помогне за изтласкването на бойците на Ислямска държава от падналия Мосул – вторият по големина иракски град. Именно от Мосул Ислямска държава набра сили, тъй като големи количества пари и оръжия, използвани от иракската армия, попаднаха в ръцете на групировката. Към момента, кюрдските части са най-активната бойна сила, заставаща на пътя на Ислямска държава в Ирак. Журналистите Руслан Трад и Георги Тотев посетиха фронтовите линии при Махмур и Гуер в опит да разберат от първа ръка какво се случва на място.

Как е обстановката? Какво е отражението на многото бежанци върху сигурността в Кюрдистан като цяло?

В самия Ербил не се усеща конфликтът, но след като се излезе от центъра започват първите пунктове и там се усеща, че има повече затягане на сигурността. Но самият център е едно туптящо сърце – кюрдите искат да направят Ербил модерен град, който да е истински център на Иракски Кюрдистан. Ербил е център и за много международни фирми. Напрежението не се усеща толкова в самия център, но на броени километри е видимо. Около града има три фронта на различно разстояние. Най-близкият е в посока Мосул, където прекарахме вечерта заедно с пешмергите.Бяхме в Махмур и в Зумара Абдала, което е на 50 километра от Мосул. Там вече е истински фронт.

Според вас тази кампания на правителствените сили успява ли да постигне успех срещу ИДИЛ?

От разговорите – които имахме с командирите на пешмергите, включително когато бяхме на самата фронтова линия и прекарахме цялата вечер с тях – стана ясно, те вярват, че ще могат да успеят, но е много трудно. Смятат, че ако не са били международните сили в лицето на САЩ и доставките на оръжие, може би дори Ербил щеше да е засегнат от Ислямска държава. Няма много поводи за радост за момента, защото мнозина осъзнават, че днес Ислямска държава се занимава главно със Сирия и в Кобане, но в момента, в който имат напредък в Сирия, видимо ще се обърнат към Ербил и Киркук, където са най-тежките сражения в Ирак. Общо взето всеки час има спорадични сражения, което говори, че Ислямска държава не са се отказали от идеята да затегнат обръча около Ербил, но към момента силите им са насочени към Сирия.

В този смисъл, въздушните удари на САЩ дали са успешни?

Въздушните удари със сигурност не са достатъчни. Много често те удрят места, в които не се намира никой – празни хамбари, използвани от Ислямска държава. Според пешмергите трябва да има сухопътна намеса или да се подсилят кюрдските части. Всъщност, в момента имаме един фронт, който не се мести нито на изток, нито на запад към Мосул и благодарение единствено на въздушните удари, Ислямска държава не е продължила към Ербил.

Още по темата ТУК!

Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39