Българският е сред индоевропейските езици с най-много диалекти. В наши дни можем да чуем негови разговорни форми не само докато пътуваме из страната, а и извън държавните ни граници. Интересни, а в някои случаи и доста архаични форми на езика ни се срещат в региони на Беломорието, Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и въобще навсякъде, където в миналото се е разпростирала българската държава. Сега всеки, който желае да проследи богатството и колорита на нашия език, може да стори това, като кликне с мишката върху специална интерактивна карта на диалектите, създадена неотдавна от екип на БАН.
Българският, който през 9-ти век е представлявал класически славянски говор, би могъл да се определи в наши дни, като „екзотичен“ балкански език с неприсъщи на нито един от останалите славянски езици особености, научаваме от доц. Ана Кочева от БАН. Сред тези специфики са липсата на падежни форми, заместванията на инфинитива с типичната за езика ни да-конструкция, аналитичното образуване на бъдеще време със специални частици и пр. „Това е единственият т.нар. славяно-балкански език в света – характеристика, потвърдена от стотици чуждестранни изследователи “ – категорична е доц. Кочева, която е сред съставителите на въпросната карта на българските диалекти.
В нея са представени 60 от над 100-ната български говори. А приятната изненада е, че само с един клик тя „проговаря“ на различни, кое от кое по-странни и неразбираеми за повечето от нас, наречия! Автентичните аудиозаписи са правени на място от специалисти на БАН, обикаляли надлъж и шир езиковите граници на България, за да интервюират местни хора. Оказва се, че българските диалекти не се отличават един от друг в морфологично отношение, затова пък разликите в областта на фонетиката и лексиката са съществени. „Точно върху тях се извършва делитбата на нашите говори“ – казва доц. Кочева. Какво още научаваме от интерактивната карта на БАН?
„Научаваме колко разнообразни са българските диалекти, но и кои са най-архаичните сред тях. За това ни помага цветовата символика. С топлите цветове в червената гама върху картата са изобразени онези говори, които стоят по-близо до старобългарското състояние. С цветовете от студената гама – сините и лилавите, са отразени тези, които са се отдалечили малко повече от старобългарския език. Откриваме, разбира се, и много интересни и специфични особености за отделните диалекти, които може да се прочетат, като се кликне върху прозорчетата с изобразена книга върху картата. И разбира се, като кликнете върху символа с микрофонче, ще може да чуете автентична диалектна реч. И до ден днешен с колегите ми провеждаме диалектоложки експедиции на терен. Записваме тази жива диалектна реч и сме отразили записите по картата. Така че картата говори и вие можете да чуете гласовете на хората, които са ни съдействали да представим невероятното разнообразие на българския език“.
Диалектната карта ще продължава да се обогатява с още нашенски говори, които в момента се проучват. А всеки който обича българския език и иска да допринесе за опазване на неговото богатство, би могъл да предостави свой личен запис на рядък нашенски диалект, който ще бъде включен във въпросната интерактивна карта.
В неделя ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад, в западната част на Дунавската равнина – предимно от изток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София – около минус 6°, а максималните – между 4° и..
Ваксини срещу Covid-19 на стойност над 145 млн. лв. са били бракувани в периода 2022-2024 г. Това се разбира от отговор на депутатски въпрос на служебния здравен министър Галя Кондева. Става дума за повече от 5 млн. дози ваксини на седем компании,..
С историческа възстановка в столичния Северен парк беше отбелязана 147-ата годишнина от освобождението на София от османско владичество. 147 години от освобождението на София " Възстановката пресъздава трите битки при селата Саранци, Долни..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..