Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване

Снимка: архив

В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически интереси. Това е един от изводите на германската политическа фондация „Фридрих Еберт” от проведено наскоро изследване на медийната среда в България. Изследването откроява и други, отдавна познати и все още нерешени проблеми на медиите в България: липса на прозрачност на собствеността, неефективни мерки за ограничаване на медийната концентрация, нарушена автономност, закърняване на обществените функции на медиите и др. Възможно ли е обаче в държава, в която по думите на бивш германски посланик в София има „фасадна демокрация”, медиите да са свободни и достоверни и превръщат ли се социалните мрежи в отдушник и заместител на традиционните медии у нас? С този въпрос се обръщаме към доц. Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика на СУ и редактор на медийното изследване на фондация „Фридрих Еберт”.

СнимкаОчевидно е, че българската медийна среда има страшно много проблеми и един от централните е именно липсата на достатъчно демократичност във функционирането им. Знаем за проблемите, свързани със собствеността. Малко са медиите, които следват реални пазарни принципи и т.н. Знаем за преобладаващия булеварден, сензационен характер на българските медии. Аз не мисля, че тази криза на традиционната медийна среда трябва да ни отведе към една безкритична апологетика на социалните медии и мрежи. Разбира се, в някакъв смисъл те са отдушник, но само за една част от съзнателното българско гражданство, която си дава ясна сметка за проблемите с медийната среда. Това е все пак един сравнително ограничен и информиран елит. Мисля, че ако погледнем едрата рамка, все пак традиционните медии продължават да формират общественото мнение поради простата причина, че когато говорим за пресата, радиото и телевизията ние имаме една много по-богата палитра на различни мнения. В хода на коментарите възниква и общественото мнение, което на свой ред влияе върху политиката. Това впрочем е единственият начин, медиите да влияят върху вземането на политически решения.

Интернет в България продължава да бъде изключваща медия. Все още много малка част от българите вижда в мрежата възможност за изразяване на гражданска позиция. И въпреки това социалните мрежи все по-често „подсказват” теми на традиционните медии. Най-пресният пример за това е случаят с певец, уволнен от църковно-славянския хор „Йоан Кукузел” заради публикувана във Фейсбук критика срещу културния министър Вежди Рашидов. Певецът се възмути, че за концерт в катедралата „Нотр дам дьо Пари”, съпътстващо събитие на тракийската изложба в Лувъра, хористите трябвало да получат само командировъчни, вместо възнаграждение. От социалната мрежа темата за пренебрежителното отношение към хората на изкуството светкавично прескочи в сутрешните телевизионни блокове.

Това е една интересна тенденция – коментира доц. Орлин Спасов. – Традиционните медии започват да разглеждат социалните медии като източник на информация и много неща информационно се случват първо именно в социалните медии. Много хора там са в състояние да пуснат новина или някакъв коментар, още преди по-тромавите институции на традиционните медии да могат да реагират.

Медийните експерти отбелязват, че изразяването на мнение в социалните мрежи е паралелна публичност, където много по-лесно намират място табуизирани в централните медии теми. Говори ли това за глад за журналистически анализи и сериозни разследвания?

Снимка: БГНЕС

Още от категорията

Учители-новатори отглеждат с любов „бъдещето на България“

Дни след началото на новата учебната година продължаваме да говорим за реформите в българското образование и административните нововъведения, които навлизат в българското училище. Наред с електронния дневник и интерактивната класна стая, каквато има в..

публикувано на 18.09.19 в 11:55

Първият столичен трамвай – чудото, с което започва българският 20-ти век

Светлината от електрифицираните улици и домове осветява пътя в двайс е то столетие на младата българска столица София. Ала новият век е ознаменуван с още едно епохално събитие – по релсовите линии потегля първият трамвай. Думата „чудо” за..

публикувано на 16.09.19 в 13:50

Първият училищен звънец фокусира вниманието върху системата на образованието

Всеки от нас пази скъпи спомени от първия учебен ден. Позитивни емоции носи очакването за среща с учителя в първи клас, с приятелите и съучениците в училище. 15 септември е официалната дата за откриване на учебната година в България. Тази година..

публикувано на 16.09.19 в 10:57