На 24 май: за чужденците, които изучават българския език като втори

Фотоколаж: Силвия Петрова

По данни на Института за български език към БАН 15 милиона души по света говорят родния ни език. На днешния празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, обръщаме внимание на една определена група от тях – чужденците, изучаващи българския език като втори. У нас не малко школи предлагат такъв тип обучение. Сред тях е и езиково училище във Велико Търново, където преподава д-р Илияна Димитрова. Тя твърди, че интерес към българския език има и ще продължава да има, и разказва за нейните ученици:

СнимкаНай-често това са британци. Изследванията на колегите етнолози, които се занимават с миграционните процеси, показват, че британците са една от новите миграционни вълни в България. Доста голяма част от тях се интегрират в българската среда чрез изучаването на езика. Начинаещите са най-многобройната група от желаещите да изучават българския език като втори. Това, което много ме радва в последно време е, че усвоили вече началните нива на владеене на български език – А1 и А2 според Общата европейска езикова рамка, студентите продължават да искат да надграждат знанията си със следващите нива на владеене на езика.

Спектърът от хора, които искат, или пък им се налага да учат български, е широк, допълва д-р Димитрова:

Така, както емигриралите българи научават езика на държавата, в която са решили да се установят, така и чужденците, решили да живеят в България, искат да учат български. Съществува и обратният вариант – чужденци, които не живеят в България, но въпреки това учат български език, защото един ден искат да заживеят у нас. Чужденците обаче не са единствената целева група. Преподаването на български език като втори се изисква и при деца на български емигранти или от смесени бракове, които живеят в чужбина и не са успели да усвоят езика в семейна среда. Идентичен е случаят с малцинствените общности в България. Често това може да са затворени моноезични общности, в които ако се говори само на ромски или само на турски, децата също не успяват да усвоят българския език по естествен начин – чрез общуване. Тогава отново се налага обучение по правилата на чуждоезиковото обучение. Но в никакъв случай не става въпрос само за преподаване на лексика и граматика, а за преподаване на нещо много деликатно – културата.

Любовта към българското е накарало д-р Илияна Димитрова да започне да преподава, но не само нейната собствена, а тази, проявена от чужденците:

През 2003 г. проф. дфн Живка Колева Златева от Великотърновския университет ме покани да бъда сътрудник към международния българистичен семинар, който се провежда всяко лято в града. Тогава бях последна година студентка по специалността „Славянски филологии” и приех. Тогава се роди тази любов. Всеки ден виждах семинаристи от цял свят да се просълзяват, когато чуят българска гайда или им сервират шопска салата. Питах ги защо учат български, който все пак е в групата на малките езици в ЕС. Отговаряха, че не знаят, че обичат България, но не и защо. Казваха, че има нещо в нас българите и в България, което не могат да обяснят, но ги кара да настръхват и да се връщат. Тогава реших, че трябва да дам на тези хора най-доброто, но което съм способна. И до ден-днешен преподаването на български език на чужденци е много свидна за мен тема, която е взела сърцето, душата и цялата ми любов. 

Запознайте се с някои от учениците на д-р Илияна Димитрова и техните мнения за България, българите и културните различия между народите:

СнимкаЛука Пенсато е от Генуа, Италия. Той е професионален готвач. Учи български, защото има много приятели българи и един ден иска да живее в България и да отвори италиански ресторант тук:

Наистина много харесвам българските плодове и зеленчуци и българската кухня. Надявам се един ден и аз да мога да живея в България. Мисля, че няма да ми е трудно, защото няма голяма разлика между българите и италианците. И двата народа обичаме еднакви неща – да се забавляваме, да ядем и пием добре, и да се грижим за семейството и приятелите си. Аз се чувствам вкъщи, когато съм в България. И оше нещо – България трябваше да спечели тазгодишната Евровизия! Вашата песен беше супер и много по-хубава от португалската!

СнимкаЛинда Сприг е родена в Мелбърн, Австралия. Работила е 12 години като геолог в различни държави. Сега живее със семейството си в България и тук отглежда двете си деца:

Харесват ми различните сезони. Бях особено впечатлена от миналата зима – никога не съм преживявала такава. В България има почти всичко – планини, плажове, реки, села, градове, и всички имат свой собствен чар. Приятно съм изненадана и от традиционната българска храна! Струва ми се, че българите по принцип са гостоприемни и симпатични. Много ми харесва как непознати си говорят на улицата и в магазините – все едно, че са приятели. Дори майка ми, която беше преди месец в България, каза същото. Най-типичната разлика между българите и австралийците е, че ако ако австралиец е на самотен остров с няколко бидона и маркуч – той ще вари бира. Ако българин е на същия самотен остров – той ще вари ракия.

СнимкаАлисън Макдоналд е британка. Тя е дерматолог и живее в Англия. Много обича да прекарва свободното си време в България и е у нас най-малко два или три пъти в годината. Мечтае един ден да живее в България и да говори езика съвършено:

Мисля, че младите българи се интересуват повече от правата си. Слушам новините от българското радио и често чувам за студентски протести. Според мен, британците приемат своите свобода и образование за даденост.

СнимкаАндреа Алвизи е професионален преводач. Живее във Великобритания. Говори английски, руски, френски и сега учи български език, за да може да го използва в работата си. Той също така е преподавател по конферентен превод в Университета на Лийдс, Великобритания:

Мисля, че българите са щастливи и приятелски настроени. Италианците и българите си приличат. Например, и двата народа смятат, че ако излязат навън с мокра коса ще се разболеят. Ние сме практични народи и обичаме хубавата храна и вино.

СнимкаНикълъс Котън е британец. Живее в Лондон. Живо се интересува от българска история. Учи български, за да може да чете повече за Никола Петков, за когото смята, че е бил много добър и интересен български политик:

В България много ме впечатлиха пейзажа и природата, но искам да видя повече. Все още не съм посетил Черно море и Рилския манастир. Много ми харесват хората. Изглеждат ми приятелски настроени, интелигентни и честни. Мисля, че за българите образованието е много важно. Гледал съм някои много интелигентни български филми. Много се забавлявам да откривам български писатели и да слушам българска музика.


Още от рубриката

Въпросът с финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България остава тревожно отворен

Наскоро главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи обяви, че над 600 имами вече пети месец не са получавали заплатии масово емигрират в търсене на препитание зад граница. Сред оставащите в страната тлеело остро социално напрежение и..

публикувано на 22.08.17 в 08:00

Благотворителната инициатива „Разходи незрящ в парка“ привлича милосърдни младежи

Да отделиш от времето си и да го посветиш, на някого, който е в нужда и с това да му донесеш радост. Да споделиш храната си с някой беден. Да изслушаш болката на някой възрастен, самотен човек. Да проявиш тези добродетели в бездуховния свят, в..

публикувано на 18.08.17 в 08:00

Да спасим училището в село Хвойна

Едно космополитно момиче се връща в селото на своите деди с идеята да спаси училището, в което под османско владичество и в следосвобожденските години преподавали двамина от прародителите й. И с ентусиазма си успява да пробуди притихналите в..

публикувано на 17.08.17 в 12:10