Калиакра – енергия за сметка на природата и данъкоплатците

Снимка: bspb.org

Врязан на 2 км навътре в морската шир, подобен на дълъг и тесен полуостров, нос Калиакра се намира на около 70 километра североизточно от Варна. Красивият природен и археологически резерват е в челните редици на Стоте национални туристически обекта. Освен това, Калиакра е от европейско значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения, животни и птици. Красивият нос (от гръцки „καλός“ красив и „άκρα“ нос/крепост) е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по Българското черноморие. Тук, по данни на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), гнездят общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие. На територията на Калиакра се срещат и 40 вида редки, застрашени и ендемични видове растения, 8 от които са застрашени или редки в Европа, 20 от тях са включени в Червената книга на България, а 10 са със статут на застрашени от изчезване. От тук минава и вторият по големина миграционен път в Европа Via Pontica. Всяка есен многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци, включително и световно застрашеният ливаден дърдавец спират на това място за почивка и храна.

Снимка: wikimapia.org
Въпреки уникалната природа и богатото културно-историческо наследство, мястото бе превърнато в огромен ветроенергиен парк, който прогони надалеч не само птиците, но и туристите. Според представително проучване за Европа, всеки ветрогенератор убива годишно между 4 и 43 птици на стария континент. А когато сред жертвите попадат и застрашени видове, тези числа, по думите на орнитолози, са „прекалено високи”.





Снимка: bspb.orgОще когато се заговори за изграждането на ветроенергийния парк през 2003 година, ние обяснявахме колко е рисково, защото птиците там летят по-ниско, задържат се по-дълго – отбелязва Ирина Матеева от БДЗП. – Самата смяна на посоката на географския бряг ги кара да стоят там, дори да се връщат на север и после пак на юг, докато намерят подходящия маршрут. И точно там през 2010 година, при лоши метеорологични условия, загина белоглав лешояд от кримската популация, покосен от перките на един от генераторите.

Според изследвания в други европейски страни приходите от туризъм намаляват драстично с около 40 на сто в райони с ветрогенератори. Установено е, че турбините влияят на психиката и здравето на човека заради електромагнитните излъчвания. Точно поради тези причини жителите от съседното село Българево протестираха заедно с неправителствени организации срещу изграждането на електрическите съоръжения. Съпротивата на местното население, както и негативните становища на Българско дружество за защита на птиците, граждански сдружения и експерти не попречиха на инвеститорите да осъществят намеренията си. Това принуди БДЗП и още 12 организации и граждански сдружения от коалиция "За да остане природа в България"да внесат през 2008 г. жалба в Европейската комисия „поради одобрени мащабни ветроенергийни проекти, както и огромен брой инвестиционни проекти (468), свързани основно с жилищно и курортно строителство, както и с изграждането на голф игрища” в нарушение на три европейски директиви – за птиците, за местообитанията и за оценка за въздействие върху околната среда.

Миналата зима (средата на януари 2016 г.) Европейският съд излезе с решение, с което потвърждава, че България нарушава европейското природозащитно законодателство, както по отношение на изграждането на ветрогенератори, така и заради липсата на предприети мерки за опазването на видовете и местообитанията при изграждането на голф игрището „Тракийски скали”, продължава Ирина Матеева. – Ако страната ни не предприеме необходимите мерки, за да влезе в унисон с европейското законодателство, ще бъдат наложени и финансови санкции. Освен всичко друго, според публичната информация, държавата ни субсидира произвежданата зелена енергия. В момента потърпевши от бездействието на правителството са птиците и хората, които живеят в региона. А ако се стигне до повторно съдебно решение, потърпевши ще бъдат всички български данъкоплатци.

И ако говорим за баланс между инвестиционните планове за икономическо развитие и опазването на природата, съотношението е в ущърб на природата. В един момент този икономически растеж, към който се стремим, ще унищожи природата и ще се обърне и срещу интересите на хората. Накрая ще плащаме за енергия, от която не само птиците страдат, но и допълнително за това, че източниците на тази енергия са на неправилното място.

Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39