Най-ново изследване на Института за пазарна икономика установява, че икономическият растеж разделя още повече регионите в България. След като по време на икономическата криза имаше известно забавяне на процеса на раздалечаване между регионите от гледна точка на благосъстояние, с обръщането на цикъла към нов растеж през 2014 г. и 2015 г. е настъпил нов епизод на раздалечаване. Разликата между благосъстоянието на най-богатата област (София град) и най-бедната област (Сливен) е около 4.5 пъти. Това, което най-вече отличава икономически силните региони от по-слабите, е високият приток на инвестиции, които подхранват заетостта и растежа на доходите, а оттам водят и до по-висок стандарт на живот. „Рецептата“ за икономическо изоставане включва съответно нисък приток на инвестиции, който предопределя проблемен пазар на труда, ниски доходи и висок дял на бедност.

През третото тримесечие заетостта в страната е достигнала рекордното ниво от 68.5на сто. Тя е надминала дори предкризисното равнище от 65 процента, но разпределението й е неравномерно. Най-много нови работни места от началото на годината са създадени в Южна България, като 70 на сто от тях са съсредоточени в столицата, София-област, Пловдив и Стара Загора. Само в Пловдив новоразкритите работни места през последните 12 месеца са повече, отколкото тези в цялата северна част на България.

Със създаването на нови работни места безработицата е спаднала до 5.8 на сто през третото тримесечие. Това обаче означава, че наличните кадри с готовност да започнат работа са намалели и оттук нататък повишението на броя на заетите ще зависи от профила на икономически неактивните хора. Свободен неактивен човешки ресурс има, но поради липса на квалификация или други причини той все още не се включва в пазара на труда.

Добрите тенденции на пазара на труда като цяло за страната водят и до повишение на средните възнаграждения - с над 11 процента през последното тримесечие. Но единствено работещите в София са със заплати над средните. Тенденция към трайно достигане на средните нива има само в Плевен и Пловдив, а в области като Видин, Силистра и Кюстендил се наблюдава тенденция към отдалечаване от тях поради ниските заплати там.

През последните две години се наблюдава и устойчиво покачване на местните данъци, отчита Институтът за пазарна икономика. Причина за това е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини са сериозно затруднени да посрещнат финансовите си нужди. Затова институтът горещо подкрепя отдавнашната идея на местните власти държавата да преотстъпи на общините 20 на сто от данъка върху доходите на физическите лица. Икономистите изчисляват, че ако това стане през 2018 г., в общините биха влезли допълнително 634 млн. лв., а това би удвоило собствения им данъчен ресурс и увеличило свободните пари за инвестиции.