Да не се чувстваме безгласни, прикани Десислава Стефанова - Българка на годината на ДАБЧ

Снимка: londonbulgarianchoir.co.uk

За девета година Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) връчи отличието Жена на годината. Номинирани за наградата на името на Света Злата Мъгленска бяха 15 българки от целия свят, които възпитават децата на нашите сънародници зад граница в дух на уважение и преклонение пред родовите ни корени и които представят България пред света в светлината на хилядолетната ни духовност и култура. В емоционален празник, акцентиращ на българския фолклор, се превърна церемонията по награждаването на Българката на 2017 година. Тя се проведе в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, вицепремиера с ресор политиката за българите в чужбина Валери Симеонов, председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев, представители на български неправителствени организации от страната и чужбина.

Отличена тази година е Десислава Стефанова, ръководител на Лондонския български хор във Великобритания. Млада дама, чиято отдаденост на българския фолклор успява да плени хора от различни националности и да ги въвлече в едно фолклорно приключение, което не оставя равнодушен нито един слушател по света. Ръководеният от нея състав се включва само веднъж в състезание и печели наградата за хор на годината в конкурс на BBC ("BBC Radio 3 Open Choir of the Year" for 2006-7). Любовта си към българската музикална традиция Деси предава и на най-малките – учениците в българското училище към посолството в Лондон. Най голяма тръпка за мен е работата с любителите-певци. Обичам смели и отдадени хора. От България ми липсва атмосферата на спонтанност и полухаус, споделя Деси. С голямо вълнение Българката на 2017 година Десислава Стефанова прие статуетката от вицепрезидента Илияна Йотова. Света Злата Мъгленска е пример за всички нас за това как се устояват християнска вяра, ценности и патриотизъм, отбеляза вицепрезидентът.

Снимка: БТА



Днес да си българка никак не е лесно, особено ако живееш извън границите на страната – трябва да си много амбициозен, да се наложиш, да пробиеш много стени, но ние сме такива – упорити и силни жени. И тук пред вас стои една от тях, изтъкна Илияна Йотова, обръщайки се към Деси Стефанова: Ти предаваш една традиция през поколенията. Когато печелите първия конкурс пред ВВС, като ги питат „какво ви привлече да пеете българските песни?“, пеещите в твоя хор казват две думи: красота и хармония. Накара ги да се обличат в нашите носии, да проникнат в богатата българска душевност и най-важното – да знаят, че някъде в Европа и в света има един народ – не голям, но с много богата история, с още по-богата и красива душевност. Желая  ти на добър час и бих искала да помоля теб и всички други, които можаха да дойдат тази вечер. Помогнете ни с цялото влияние, което имате в страните, в които живеете, разбира се с огромната помощ и амбиции на българските институции, най-накрая да осъществим една отдавнашна мечта – да направим един Международен институт за български език. Както има институт „Сервантес“, Британски институт, както има Френски институт за език и култура, за да може традициите, обичаите, песните ни да се разпространяват още повече и да се изучава красивият български език.

Десислава Стефанова посвети връчената й награда на нашите майки, баби и прабаби и цитира една от хористките в ръководения от нея хор: „Когато пея, сякаш извършвам свещенодействие. Сякаш звукът ми може да излекува болните, даже да разцепи атома. А духът, който песните създават в хора ни, е удивителен – ние сме като едно генетично-разнородно семейство, обединено от невероятното чувство, че откриваме света заедно.“




Искам да ви поканя точно в този момент да си помислите кога за последен път сте изпитали това чувство – че откривате света в момента, или че можете да разцепите атома. И да ви уверя, че нашите майки, баби, прабаби са го изпитвали всеки път, когато са пели. И са пели, за да разцепят атома, и да излекуват, и да донесат пролетта, да донесат дъжда. Посвещавам тази чудесна награда, която Агенцията за българите в чужбина организира за жени като мен, на нашите майки, баби и прабаби, заради които ние сме тук днес. Искам да ви кажа, че имам голям късмет, да съм дарена с такъв голям глас. А хората без глас са най-нещастни. И ние в днешното общество може да се чувстваме безгласни, обаче всички можем да пеем, да говорим, даже и да викаме. Искам да ви поканя да не сте безгласни, да сме най-мощният глас, който може да чуе Европа, да сме най-горди с това, което носим в нашето минало и да гледаме смело в бъдещето, и да пеем.

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54