Приказките като терапия за душата

Силвия Маринова
Снимка: личен архив

Според психологията на Юнг, ако успеем да надраснем противопоставянето на тъмната и светлата страна в себе си, можем да излекуваме душата си. А в живота също както и в приказките, битката между доброто и злото е неизменна част от битието ни. И болестта идва точно от там, когато приемем едното и се опитваме да отхвърлим другото – казва психотерапевтът Силвия Маринова, която лекува наранената човешка психика с помощта на приказките.

Идеята за това нетрадиционно лечение, което набира все по-голяма популярност и привърженици, идва при нея най-напред като вътрешна потребност и усещане, че в приказките има доста богата храна за душата. Споделена, тя увеличава това богатство за всички участници, включително и за този, който го организира.

Когато лечението е под формата на семинар, присъстващите се откъсват от реалния живот чрез образите в приказката, за да се потопят в необятността на душата си:




Обикновено след това има практическа част, която им позволява, веднъж преживели тези образи, да ги изведат навън под формата на някаква дейност – работа с пластилин, рисуване или друга творческа форма – разказва Силвия Маринова.

Снимка
Разговаряме върху образите, което им позволява да ги свържат със себе си, да видят как те живеят в тях. Семинарната форма е може би по-богата на преживяване, защото позволява в рамките на три до пет часа човек да се потопи в образите и във вътрешния си свят и да извади това, което му е потребно в момента като преживяване, да поговори с душата си чрез персонажите в приказката.

Много често хората се свързват с конкретен образ, а реакциите към него показват каква е несъзнателната потребност да го интегрират в себе си. Започва се с това коя е любимата или нелюбимата приказка, кои са персонажите, оставили своя отпечатък в детското им съзнание и дали са се променили след това. Според наблюденията на Силвия Маринова, в човешкото съзнание сюжетът и персонажите на любимата приказка, четена в детството, се променят във времето. Това показва как детето е интерпретирало историята и как тя се е запечатала в него. При зрелия прочит се дава възможност човек да се свърже с душевния си свят и да види аспекти, които някъде са останали покрити.

Обикновено се чувстваш по-жив и свързан със себе си – пояснява Силвия Маринова и продължава. – Като че ли събуждаш някакви творчески сили, които ти позволяват да откриеш нови решения за житейските ситуации, в които се намираш. Важно е този символен анализ да се свърже с житейската ситуация на човека в момента. Установено е, че приказките помагат дори когато се четат, без да се анализират. Има проекти за четене на приказки с хора с психични проблеми и отклонения. Юнг вижда в приказките, митовете и сънищата лечебния ефект на психиката, който е в нас. И в приказките, както и в юнгианската теория, централен момент е цялостната личност. В нас съществуват всички аспекти на това, което е било някога и ще остане в човешката природа. Колкото повече ги интегрираме, толкова повече ставаме независими от външния свят и в същото време сме част от него. Това идва чрез естествен процес на общуване вътре – вън, който ти позволява хем да се чувстваш индивидуалност, хем да надрастваш себе си и да живееш в комфорт със света, какъвто е. Няма я тази остра съпротива към несъвършенствата в живота, защото ги усещаш в себе си. Знаеш през какво си минал, за да приемеш тези несъвършенства и да станеш мъничко по-добър в това, което си.

Често пренебрегваме приказките, защото си мислим, че те са предназначени за деца и те наистина вършат чудеса с детската психика. Но е важно на децата да се четат приказки, без да гледат образите, за да се научат сами да ги изграждат в съзнанието си. А що се отнася до възрастните те трябва да знаят, че детето в тях също има своите потребности от истории, обвити в символиката на приказките.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54