Приказките като терапия за душата

Силвия Маринова
Снимка: личен архив

Според психологията на Юнг, ако успеем да надраснем противопоставянето на тъмната и светлата страна в себе си, можем да излекуваме душата си. А в живота също както и в приказките, битката между доброто и злото е неизменна част от битието ни. И болестта идва точно от там, когато приемем едното и се опитваме да отхвърлим другото – казва психотерапевтът Силвия Маринова, която лекува наранената човешка психика с помощта на приказките.

Идеята за това нетрадиционно лечение, което набира все по-голяма популярност и привърженици, идва при нея най-напред като вътрешна потребност и усещане, че в приказките има доста богата храна за душата. Споделена, тя увеличава това богатство за всички участници, включително и за този, който го организира.

Когато лечението е под формата на семинар, присъстващите се откъсват от реалния живот чрез образите в приказката, за да се потопят в необятността на душата си:




Обикновено след това има практическа част, която им позволява, веднъж преживели тези образи, да ги изведат навън под формата на някаква дейност – работа с пластилин, рисуване или друга творческа форма – разказва Силвия Маринова.

Снимка
Разговаряме върху образите, което им позволява да ги свържат със себе си, да видят как те живеят в тях. Семинарната форма е може би по-богата на преживяване, защото позволява в рамките на три до пет часа човек да се потопи в образите и във вътрешния си свят и да извади това, което му е потребно в момента като преживяване, да поговори с душата си чрез персонажите в приказката.

Много често хората се свързват с конкретен образ, а реакциите към него показват каква е несъзнателната потребност да го интегрират в себе си. Започва се с това коя е любимата или нелюбимата приказка, кои са персонажите, оставили своя отпечатък в детското им съзнание и дали са се променили след това. Според наблюденията на Силвия Маринова, в човешкото съзнание сюжетът и персонажите на любимата приказка, четена в детството, се променят във времето. Това показва как детето е интерпретирало историята и как тя се е запечатала в него. При зрелия прочит се дава възможност човек да се свърже с душевния си свят и да види аспекти, които някъде са останали покрити.

Обикновено се чувстваш по-жив и свързан със себе си – пояснява Силвия Маринова и продължава. – Като че ли събуждаш някакви творчески сили, които ти позволяват да откриеш нови решения за житейските ситуации, в които се намираш. Важно е този символен анализ да се свърже с житейската ситуация на човека в момента. Установено е, че приказките помагат дори когато се четат, без да се анализират. Има проекти за четене на приказки с хора с психични проблеми и отклонения. Юнг вижда в приказките, митовете и сънищата лечебния ефект на психиката, който е в нас. И в приказките, както и в юнгианската теория, централен момент е цялостната личност. В нас съществуват всички аспекти на това, което е било някога и ще остане в човешката природа. Колкото повече ги интегрираме, толкова повече ставаме независими от външния свят и в същото време сме част от него. Това идва чрез естествен процес на общуване вътре – вън, който ти позволява хем да се чувстваш индивидуалност, хем да надрастваш себе си и да живееш в комфорт със света, какъвто е. Няма я тази остра съпротива към несъвършенствата в живота, защото ги усещаш в себе си. Знаеш през какво си минал, за да приемеш тези несъвършенства и да станеш мъничко по-добър в това, което си.

Често пренебрегваме приказките, защото си мислим, че те са предназначени за деца и те наистина вършат чудеса с детската психика. Но е важно на децата да се четат приказки, без да гледат образите, за да се научат сами да ги изграждат в съзнанието си. А що се отнася до възрастните те трябва да знаят, че детето в тях също има своите потребности от истории, обвити в символиката на приказките.

Снимки: личен архив

Още от рубриката
Вероника де Буур

Гимнастика и танци за бебета и възрастни с млад дух

„Всички ние танцуваме. Потропваме с крак, барабаним с пръсти и се движим ритмично, когато чуваме музика. Танцът е нещо естествено, което ни идва отвътре. Затова танцувайте!“ – приканва Вероника де Буур. От най-ранна детска възраст Вероника..

публикувано на 25.09.18 в 12:26

Проектът „Резиденция баба” сближава пъстрия селски бит с технологичните ресурси на града

„Надеждата за промяна към нещо по-добро не се изтърква, като билет от лотария, тя се постига стъпка по стъпка“ – това убеждение споделят десетки млади хора, които имат желание да работят и да развиват обществото, в което живеят. Убедени, че мечтите..

публикувано на 23.09.18 в 08:00

Възстановка „Независимостта: 1908 г.“ и пътуване с „Корона експрес“

На 23 септември по случай 110-годишнината от обявяването на независимостта на България община Велико Търново, Регионалният исторически музей и БДЖ организират възстановка   на посрещането на княз Фердинанд на гара Трапезица и обявяването на..

публикувано на 22.09.18 в 08:00