50 години от първата успешна трансплантация в България бяха отбелязани с почит към доайените в хирургията

За основоположник на трансплантационната дейност в България бе отличен проф. Христо Куманов (вдясно). Отличието връчи зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков (вляво).
Снимка: БТА

Идеята да се направи първата трансплантация в България се появява спонтанно, по време на лекарски рапорт, една сутрин през 1964 г. С нея започнал денят в болница „Александровска“, където 4 години по-късно е направена и първата успешна бъбречна трансплантация в страната ни.  Тогава завеждащият Клиниката по урология към Военномедицинския институт, както по това време се казва болницата, проф. Стоян Ламбрев заявява „нека да се хвърлим и ние!“. Подготовката на екипа, осъществил първата трансплантация започва с опити върху 22 безпородни кучета. Така на 1 февруари 1969 г. опериращият екип, с ръководител проф. Стоян Ламбрев и асистенти проф. Никола Атанасов, проф. Христо Куманов и анестезиологът Георги Тенев, осъществяват първата успешна органна трансплантация.

Равносметката сега, 50 години по-късно, е 1500 пациенти, които са преминали през успешни бъбречни трансплантации в Александровска болница. Нейните екипи от уролози, имунолози и анестезиолози разработват програма за развитието на бъбречната трансплантация в страната ни, както и принципи за подбор и подготовка на донорите и рецепиентите. Натрупали опит, те вече правят прецизна селекция на оперативните интервенции, процедурите по експлантация и съхраняване на различни органи. Благодарение на описаните от тях множество клинични случаи, за тези 50 години науката по трансплантология в България се е обогатила много. Още тогава се поставят основите на мултидисциплинарното обединение на специалисти, на организацията и работата в екип, което дава своите добри резултати днес – каза доц. Марин Георгиев,завеждащ Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“, която организира тържественото отбелязване на половинвековната традиция на органните трансплантации у нас.  По думите му, от началото до днес Клиниката се е утвърдила като лидер, където се правят най-голям брой трансплантации.

Ние единствени разполагаме с 4 подготвени екипа, които буквално 24 часа в денонощието и 365 дни в годината могат да покрият всяка възникнала ситуация. Имало е случаи когато сме правили на два дни по пет трансплантации. Ресурсът е налице, хората са налице, много често тези хора спонсорират работата на болницата с желанието, с труда си, с безсънните нощи и рисковете, които поемат по време на пътуванията си, които са изключително напрегнати. Ние твърдо стоим зад тази дейност, друг е въпросът, че има още много какво да се желае. Съществуват обаче абсолютно всички предпоставки бъдещето на трансплантациите в България да продължи във възходяща линия. Зад всяка една успешна трансплантация стоят хора – лекари, започнали пионерска дейност в медицината в трудни години, устояли на времето и оставили след себе си ученици, които продължават и днес започнато от тях. Горди сме, че доайените на трансплантационната медицина не са напуснали страната, а са сред нас. Нашите учители избраха да останат в България, за да се борят за живота на своите пациенти, и за да предават знанието си на идващото ново поколение.

Д-р Кольо НиколовПо повод юбилея бяха връчени и награди за принос в българската трансплантология. Сред отличените са проф. д-р Христо Куманов, като основоположник на бъбречните трансплантации и д-р Кольо Николов – учителят на хирурзите и уролозите през 60-те години на XX век, също основоположник на бъбречните трансплантации. При връчването на наградите заместник министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков подчерта, че България е била сред първите държави в Европа, където са извършени успешни бъбречни трансплантации в средата на миналия век. Основният проблем в момента е липсата на донори в страната ни. Д-р Пенков допълни, че Министерството на здравеопазването ще започне донорска кампания, която включва картонче под мотото „Дари живот“, което ще се носи с личните документи от гражданите. Чрез него всеки може да изрази съгласие за донорство на органи в случай на внезапен инцидент. При отказ от участие в донорската програма картата може да бъде унищожена.

Към момента в Клиниката по трансплантации на Александровска болница се наблюдават 670 бъбречно трансплантирани пациенти, като най-дългата преживяемост на такъв пациент у нас е 32 години.

Снимки: БТА

Още от рубриката

Картините от вълна на Радинка Стефанова

Радинка Стефанова е самоук творец. Преди три години попада на видео уроци в Интернет за направата на различни изделия от вълна и започва да изработва домашен декор – феи и хралупи за котки. Не след дълго прави първи опит да сътвори картини от..

публикувано на 25.05.19 в 09:00
Село Криничное, Украйна

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред Радио България: Инерцията в ЕС е по-опасна от реформите

Благодаря за възможността да говоря пред Радио България, тъй като излъчвате за нашите сънародници зад граница - това за мен, за нашата институция е много голям приоритет, изтъкна   вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на празника на българската..

публикувано на 23.05.19 в 14:24

Езикът е най-важният фактор на националната идентичност за българите

В навечерието на светлия български празник на книжовността, просветата и културата, 24 май, обръщаме поглед към езика на нашите предци. За българите той е олицетворение на националната ни идентичност, носител на важни символни и комуникативни..

публикувано на 23.05.19 в 11:10