Единственият в България ориенталски затвор е построен през 1854 г. в Търново за нуждите на турската власт. От 1854 до 1954 г. той е използван по предназначение, като етапен. Тук са били довеждани, за кратко време са престоявали и отвеждани за процес в Русе или София, множество български революционни дейци.
„Първият опит за реставриране на музея и създаване на музейна експозиция е направен през 1960 г. През 1985 г. триетажната сграда е затворена, но през 1989 година се прави преосмисляне на експозицията, и в сегашния ѝ вариант тя съществува от 2006 г. – разказва доц. Светла Атанасова, главен уредник на отдел „История на България“ XV-XIX в. при РИМ-Велико Търново.
Тогава е възстановена възрожденската част на затвора, а в приземието е експонирана зала за инквизиции и са показани уреди за мъчения, описани са и най-често прилаганите изтезания. На втория етаж са реставрирани три килии с автентична атмосфера на интериора, аксесоарите, пособията, използвани от затворниците, както и карцер с 5 килии-единочки, функционирали по времето на борбите за национално освобождение.”
Революционерите Филип Тотю и Захари Стоянов, воеводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Каблешков, Тодор Кирков и др., са само част от поборниците за свобода, които са лежали в Търновския затвор.
„Като нова част от експозицията е използван коридорът на сградата. В тази галерия са представени портретите на всичките 399 личности, които са били затворени тук. При направата на музея през 2006 г. нашите специалисти са издирили информация за всички тези хора – разказва доц. Атанасова. – В музея най-ценното нещо е автентичната атмосфера. Тук от 27 до 31 декември 1872 г. в отделна килия до отвеждането му за процеса и гибелта му в София лежи и Васил Левски. Обстановката в килията, където е бил въдворен, също е запазена.
Показана е и килията, в която е бил затворен Филип Тотю. Той е единственият български воевода и бунтовник, който успява да избяга от затвора (1858 г.). Направена е възстановка: капак, под който той е прокопал проход към стената и е успял да прехвърли високите каменни зидове.”
Търново изиграва съществена роля в борбите за национално освобождение. Градът е старата българска столица и последната столица преди османското завоевание в края на 14 век. В душата и сърцето на българина Търново винаги е било вечната столица на България, затова първите опити за антиосманска съпротива се свързват именно с него.
„Тук се създават революционните комитети и се разгръща вътрешната революционна организация. Оттук е Стефан Стамболов, който играе активна роля в национално-освободителните движения. По време на Руско-турската война щаб-квартирата на генерал Гурко е съсредоточена в едно село в Търновския регион. Старата столица Търново е свързана с историческата приемственост, с българската държавност. Не случайно тук се изковават законите на младото Княжество” – казва доц. Светла Атанасова и добавя:
„В навечерието на националния празник 3 март пожелавам на всички българи да са здрави, да обичат България и по-често да водят своите деца в българските музеи. Защото музеите съхраняват съкровищата на разума, на духа, на историческата памет.”
Снимки: museumvt.com
Още от българската история в картина, текст и звук - в рубриката ни ИСТОРИЯ И ВЯРА
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..