„Аз не избрах България, по-скоро тя избра мен!“. Така започва разговорът ни с един вдъхновен, влюбен в Чепеларе и в Родопите ирландец. Той се казва Реймонд Уилкинсон. 

От 25 години съдбата му е свързана с малкия планински град, превърнал се в негов втори дом. 

За пръв път пристига тук през 1996 г., заедно с група на Ротари клуб от родния му Монаган и се влюбва в Чепеларе завинаги.

„Това е малък град, тук всички се познават, цари топла атмосфера. Създадох нови приятелства и реших да се сдобия с малък, комфортен апартамент и да прекарвам тук шест месеца в годината“ – разказва пенсионираният учител.

И добавя, че в Чепеларе е попаднал в космополитна общност от чужденци, предимно от Ирландия, Великобритания, Финландия и дори от далечните Австралия и Южна Африка. 

Това са хора, които много лесно са се интегрирали в българската действителност с всичките й противоречия. Реймонд е любознателен, обича да пътува и да научава нови неща за втората си родина. „Пътуването в България за нас е лесно, защото сме всички част от ЕС“ – казва той и добавя:

„Никога не ми се е налагало да шофирам тук, защото градският транспорт е чудесен. Същото важи и за ж.п. превоза! А те постоянно се подобряват! Така че е много лесно човек да се придвижва из страната. 

И разбира се, предвид това, че съм пенсионер, в България е много по-евтино отколкото в Ирландия. Така че моите евро ми помагат да живея на по-широка нога тук отколкото у нас, в Ирландия.“

Подобно на повечето чужденци, и Реймонд се сблъсква с езиковата бариера. 

Признава, че българският е доста труден, така и не успял да го научи, но пък около него има много българи, които владеят английски. 

Да не говорим, че се движи сред себеподобни – щастливи чуждестранни притежатели на имоти, които, подобно на него, се наслаждават на родопското гостоприемство, мек климат и чиста природа. „Освен това българите и ирландците много си приличаме“, категоричен е Рейнолд Уилкинсон:

„Ние много обичаме да пием! Дали ще е уиски, бира, ракия или вино – българи и ирландци сме опитни пиячи! На второ място, и двата ни народа обичат да пеят. Българите изпълняват народни песни, но и съвременни шлагери! И ние, ирландците, сме същите – обожаваме да пеем. В момента сме трима съграждани от Монаган с имоти в Чепеларе. И като се съберем с чепеларци, става забавно, защото си организираме музикални сесии.“

През летните месеци, в центъра на малкия родопски град, българи и чужденци организират съвместни представления. 

Тече интензивен културен обмен, който допринася за космополитната атмосфера на градчето. Реймонд се хвали, че вече имат богат репертоар от „песни и танци на народите“. Но двата ни темпераментни народа споделят още една обща черта, според Реймонд:

„На нас не ни се ляга да спим! Ние стоим до късно, докато пеем, пием и купонясваме заедно! 

Има една ирландска дума, която се употребява за понятието „купон“ и тя е the craic. Не, това не е незаконно и по друг начин се изписва (от the crack – дрога).  Craic е когато музиката засвири, хората се забавляват и се наслаждават на компанията с приятни разговори на хубаво питие. Тук, в Чепеларе, има много craic!“ – казва Реймонд Уилкинсон и заключава, че в любимия му родопски град е открил щастието и съдбата си!

Снимки: Реймонд Уилкинсон