Годината не донесе пробив в отношенията между България и Република Северна Македония. Скопие не започна преговори за присъединяване към ЕС. Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие, и известният македонски колумнист Ерол Ризаов коментираха пред Радио България посоката на двустранните отношения през отминаващата година: 

М. Минков: „Няма помръдване от червените линии и на двете страни. Нашите са базирани на становището на българското народно събрание от 2019г, въз основа на което страната ни не одобри началото на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Българското вето, разбира се, не е окончателно и то би било вдигнато, когато, дай Боже, през следващата година видим някакви елементи на сближаване на позициите и намиране на компромис на базата на добра воля.“ 

Е. Ризаов: „Факторът време на Балканите е ужасно подценен. Но в случая Македония е най-големият губещ, защото ние сме държава, която иска да влезе в ЕС. Знаете за дългите преговори, които 20 години имахме с Гърция. Те приключиха когато и от двете страни застанаха хора, които нямаха отношение към историческия сблъсък. Същата е сега и ситуацията с България. Но в последните дни се създава някаква атмосфера и е възможно някакво решение и напредък.“ 

България настоява да се прилага Договорът за приятелство и добросъседство от 2017 г. Той стъпва върху Декларацията за приятелство от 1999 г., с която България призна за официален езика, записан в македонската конституция. Освен безрезултатните заседания на съвместната комисия по историческите въпроси, без развитие остават всички останали договорени двустранни отношения. Не е премахнат и езикът на омразата от македонска страна спрямо България и българите.

Е.Р.: „Подписаният договор между България и Македония е добър. Но този договор трябваше да се осъществи лека-полека, а не да се дава приоритет на историческите въпроси. Всички балкански страни, пък и в Европа, искат по-славно минало, но невинаги го има. Хайде да оставим историята малко настрани докато подобрим отношенията и си имаме малко доверие.“

М.М.: „От момента на признаването на Република Македония като самостоятелна и незавасима държава до 2019 г., ние се държахме с много голям кредит на доверие към тази страна. Очаквахме еволюция в отношението на македонското общество спрямо България. Това не се случи, защото Северна Македония по никакъв начин не скъса с идеологемите на македонизма. Това е идеология, изцяло базирана на антибългаризъм, която намира идентичност на тази млада нация, която ние не отричаме, т.е. изгражда националното им самосъзнание на антибългарска основа. Това особено се засили след решаването на проблемите между Скопие и Атина в един договор, който ликвидира всякаква възможност на Скопие да претендира за античното елинско наследство. След това Скопие се насочи директно към Средновековието, посягайки върху българското историческо наследство.“ 

Е.Р.: „Ако сме направили идеологически заблуди в историята и от двете страни, и сега някаква комисия трябва да ги реши, ще ви цитирам Чърчил – ако искате нещо да не се реши, формирайте комисия. Идеята е да се направи жест, стъпка за започване на преговорите с ЕС, пък те може да траят 10-20 години. Твърдя, че с вкарването на двустранни въпроси в преговорите Западните Балкани няма да влязат в ЕС. Ако искаме стабилни Балкани, особено важно е България да постигне с Македония един различен почин. Това, което се правеше бе погрешно - вместо да се види онова, което ни сближава, тръгнахме от разликите.“

М.М.: „Историята е такава, каквато е. Тя се базира на факти. Грешката, която се допусна и от двете страни е да товарят тази комисия с политически очаквания. Проблемът е в диаметрално противоположния подход учените от двете държави. Българската страна се придържа към максимата - фактите са свещени, коментарите са свободни. Македонската страна пледира за абсолютна свобода на интерпретацията на историята независимо от фактите.“

Краят на годината беше белязан от трагичен инцидент с македонски автобус, който се подпали и изгоря на автомагистрала „Струма”. Загинаха 45 човека. Това не показва ли, колко е спешно да се построи европейският транспортен „Коридор № 8“?

М.М.: „Искам по човешки да отбележа, че трагедията не беше експлоатирана политически. Рано или късно ще се построи нормален път. Вероятно ще се използва построената част от магистралата до Дупница. Проблемът е, че трябва да се оправи пътя и от Кюстендил през Крива Паланка. Лично аз съм предал десетки кореспонденции за „добрата воля демонстрирана на политическо ниво да се реши проблема с Коридор №8“. Дори виадуктите, които бяха построени в Северна Македония започнаха да се рушат. Няма политическа воля в нито едно македонско правителство за построяването на „Коридор №8“.

Е.Р.: „Някой в България умно предложи да се направи магистрала, която да се казва „Гоце Делчев” (герой за който, въпреки че се е декларирал за българин, Скопие твърди, че е македонец - бел.ред.). За мен е много важно, колко влакове ще преминават по бъдещата ж.п. линия. Тя е трябвало да се изгради преди 50-100 години, но не се строи. Договорът подписан между България и Северна Македония е добър и предвижда точно това.“

Какво да очакваме през 2022 г. от новите премиери в София и Скопие? 

Е.Р.: “Една нация не се създава с решения или декрети, а с исторически процеси. Политиците, ако искат да станат държавници, трябва да ускоряват процесите. За жалост ние забавяме историческите процеси. Един ден Северна Македония ще влезе в ЕС. Междувременно изгубеното време, блокирането пътя ѝ, думите които ги изговаряме в момента задълго ще останат в колективната памет. Как мислите, дали това е добро? Защо трябва за такива работи да се мразят македонците и българите?“

М.М.: “Надявам се на един много по-прагматичен подход и от двете страни. Премиерът Кирил Петков се ангажира пред в. Financial times, че България ще предложи нов процес с ограничени времеви рамки за 6 месеца. Ще се създадат комисии за икономическата инфраструктура, транспорта, културата и историята. Ако бъде възприет този подход и от македонското правителство, би могло да доведе до добър резултат и тогава да се мисли, узрели ли са условията за вдигането на нашето вето за началото на преговори. Но едно е сигурно - България ще настоява категорично за отказ от езика на омразата, който трови обществената атмосфера в Северна Македония по отношение на България.“