Жечка Сланинкова: Не мога да си представя моя живот без народната песен

публикувано на 30.03.22 в 10:48

Снимка: Facebook /Жечка Сланинкова

Жечка Сланинкова е настоящата гордост на странджанската традиция. Тя е брънка от поредицата талантливи певици на тази фолклорна област, утвърдили и популяризирали верния странджански стил, дали живот на старинните му песенни образци, наред с Магда Пушкарова, Комня Стоянова, Янка Рупкина, Живка Папанчева, Радостина Йовкова и др.Родена е в с. Индже войвода, Бургаско.

Странджански певци и песни

Първите сценични изяви на 13-годишната Жечка са по време на местни и национални събори, сред които „Странджа пее“ в местността Босна и Копривщица през 1976 г., от които винаги печели златни медали. Любовта към песента я отвежда в НУФИ „Филип Кутев“ – гр. Котел. По-късно професионално се реализира и като преподавател в музикалното училище в Широка лъка. Певческото си развитие и усъвършенстване Жечка Сланинкова дължи и на опита, натрупан в годините в Ансамбъла за народни песни и танци „Странджа“ – Бургас, като солистка и певица в хоровия му състав. Изкуството и богатият репертоар на именитата певица са оценени от специалисти в Националното радио, където осъществява записи на странджански песни с ОНМ на БНР и с камерни инструментални състави. Щастлива е и от партньорството с ярките музиканти – Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев и др. Има издадени десет албума. Изключително вълнуващи са срещите на Жечка Сланинкова с бургаската публика, която я посреща с буйни аплаузи, особено когато изпълнява бавни песни със завладяващия си глас, вплетен в изящния странджански орнамент.

Жечка Сланинкова е четири десетилетия на сцената, а скоро навърши шестдесетата си годишнина – празничен повод за любими спомени, свързани със странджанската песен, които споделя специално за Радио България:

Жечка Сланинкова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Както съм казвала, от много малка съм почнала да пея. Народната песен ми е дадена от Бога, надарил ме е да пея, да веселя душите на хората, които ценят хубавите народни песни. Моят баща пееше много хубаво. Казват, че неговата баба Бърза е била песнопойката на с. Индже войвода. Аз имам хубав спомен от събор в местността Босна, където имаше две сцени – едната в по-горния край, другата – в по-долния. Публиката чува къде ще пее Жечка Сланинкова, та да се преместят своевременно, за да ме чуят. Завърших музикалното училище в Котел, след което се омъжих за моя съпруг Румен Мутафчиев, преподавател по кавал. Заминахме в Широка лъка, където преподавахме. Много ме обичаха и учениците, и хората там. Имаше семейство, което ме наричаше „шировикалчето“ – т.е. „славейче“. После в Бургас откриха паралелка за изучаване на народни инструменти и пеене в СО „Добри Чинтулов“, където преподавах 7-8 години. Сега в това училище една моя ученичка е преподавателка. И това много ме радва.“

Народната певица с вълнение си спомня отбелязването на нейната 55-а житейска годишнина и 35 години сценична дейност. Тогава Община Бургас е подкрепила празничния концерт в летния театър в града, а участници са били млади изпълнители от различи фолклорни области. Независимо от смутните времена, в които живеем, Жечка Сланинкова планира отново подобен концерт.

Щастлива ли е от съдбата си на народна певица? Ето и нейния отговор:

„Как да не съм щастлива! Както обичам моето семейство, моите деца, така обичам народните песни. Не мога да си представя своя живот без песента. Пожелавам на всички много здраве, спокойствие, да сме по-добри, да слушаме хубава народна музика. Защото тя е балсам за душата и сърцето.“

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!