„Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния ми град Ловеч“. Години по-късно вместо да покорява синята шир, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие, 23 часа и една минута. Точно преди 43 години.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.
По план „Съюз-33“ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но единственият неоспорим факт е, че по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети.
Според мнозина експерти това е бил съществен елемент за щастливата развръзка на полета. „На орбиталната станция бях взел със себе си българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство“ – разказва преди години Иванов пред Радио България.
А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово, близо до град Пловдив.
Именно там се съхранява и спускаемият апарат, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат обратно на Земята.
Във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, авиомузеят в Крумово ще бъде с вход свободен и специална дневна програма, която включва среща с първата българка, приета да участва в програмата PoSSUM на НАСА за подготовка на астронавти Татяна Иванова.
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: БГНЕС – архив, БНР – Архивен фонд, airmuseum-bg.com
Навършиха се 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала, при която загинаха 5-ма военни от първия български контингент в Ирак. Приключи българското военно участие в Ирак В Карлово военни от 61-ва механизирана бригада..
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Навършиха се 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала, при която загинаха 5-ма военни от първия български контингент в Ирак...