Петият служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев в неговия мандат, започна работа. Той беше назначен след неуспешните опити на 48-ото Народно събрание да излъчи правителство.

"Служебните правителства са единствен конституционен изход от една ситуация, при която парламентът не може да излъчи редовно правителство“ – отбеляза политологът Антоний Тодоров. – Критиките към президента са разнопосочни - един път, че променя геополитическата ориентация на България, втори път, че твърде много следва политиките на Запада. Но това е част от политическия процес. Най-лесно се критикува служебно правителство, защото е неутрално, равноотдалечено от партиите.

Премиерът и министрите в него останаха почти същите, с изключение на диригента Найден Тодоров, който зае поста на професор Велислав Минеков в Министерството на културата. Политологът определи тази смяна като по-добър вариант от радикални промени в състава на кабинета.

На прага на петите поред  предсрочни парламентарни избори за изминалите две години, на които българите трябва да решат на кого да поверят управлението на страната,  социологическа агенция „Екзакта“ публикува проучване за доверието на  избирателите към лидерите на парламентарно представените политически партии. То показва, че към 4 февруари, неодобрението е значително по-голямо от одобрението към тях. Процентът варира между 46 и 72% сред анкетираните 1050 пълнолетни лица в 70 населени места у нас. Недоверие, умора и гняв, прозират в отговорите на анкетирани и от БНР, които изразяват емоциите, с които изпращат в историята 48-ото Народно събрание:

"Изпращам ги с облекчение, защото нищо не свършиха, само се караха и депресираха народа. Разочарована съм, че отново трябва да ходим на избори, които вероятно няма да са последните. Важното е, че тези, които отиват в парламента след всички тях, са огромно разочарование. Хубаво е, че увеличиха пенсиите, но какво се случва със заплатите на всички работещи?"

Що се отнася до опитите за прекрояване на Изборния кодекс от всеки състав на Народното събрание и невъзможността да се сформира работещ кабинет, общественото мнение е категорично:

"Правят го, защото никой не е доволен от своите резултати. След това започват и боричканията между отделните партии, което не им позволява да се обединят дори около общи за страната приоритети. То се видя, че няма как една партия да спечели 121 гласа, а трябва да се върви към коалиция. Отчайващо несговорчиви сме, никой не желае да работи на ползу роду, а само за своя и партийна полза."

Макар да имаше и своите знакови решения в областта на външната политика /гласуването на военната помощ за Украйна, решението за закупуване на вторите 8 самолета F-16/, 48-ото Народно събрание остава в историята преди всичко с решението за връщането на хартиената бюлетина и поредните промени в Изборния кодекс, смята и политологът Иво Инджов:

"Последното вероятно ще доведе до лек прираст на гласовете за ГЕРБ и ДПС. Вероятно ще се увеличи с малко и резултатът на БСП. Ще се увеличат и невалидните бюлетини, както и грешките в отчитането на вота на гражданите. Едва ли обаче подобно нещо ще  позволи на една политическа сила да доминира в новия състав на Народното събрание. Победителят ще има нужда от свой коалиционен партньор" – убеден е политологът.

Що се отнася до предизборните преговори, които водят партиите вляво и вдясно, Инджов е категоричен:

"Опитите за обединение в ляво ще приключат с неуспех, защото политическият живот на тези малки партии и движения е замразен отдавна и те не предлагат ясни политически алтернативи. На този етап БСП остава основната сила в този политически спектър, каквото и да разбираме под ляво у нас. Възможната коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ има потенциал да ги направи първа политическа сила след изборите, ако разбира се, не допуснат да се скарат по отношение на листите".

Войната в Украйна, както и противоречията в отношенията на България със Северна Македония,  не бива да бъдат подценявани като фактор, който  може да повлияе на резултатите от изборите. Подписките за референдум по темата „президентска република“ и „запазване на българския лев“ също имат потенциал да увеличат резултата на партиите, които ги организират.

"Радикалният или популисткият тип гласуване може да се надява на по-сериозен резултат на тези избори – отбелязва политологът Първан Симеонов. – Ако има радикална заплаха, може да има повече мъдрост в главите на мейнстрийм партиите. Ако войната ескалира, по-възможно е да се предпочете в България да има по-стабилен тип управление. Ако има някаква заплаха, тя може да подейства отрезвяващо и помъдряващо".

Напълно възможно е изборите на 2 април, чиято организация ще струва на държавата 87,7 млн. лева, да са поредните, след които няма да бъде намерен изход от политическия лабиринт. Дали обаче всичко зависи от избирателната активност и от волята на българските граждани да надмогнат гнева и недоверието към политиците като упражнят своето право на глас – предстои да видим.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: Ани Петрова, БГНЕС