7
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост. Поражението принуждава Османската империя да подпише мирния договор от Лондон, с който предава своите балкански владения на страните победителки от Балканския съюз.
През юни започва Междусъюзническата война. Българската армия се сражава с Гърция и Сърбия за спорните територии в Македония и с Румъния за Южна Добруджа. Възползвайки се от това, османската армия нарушава границата по линията Мидия-Енос, окупира Одринска Тракия и насилствено с жестокости прогонва българското население.
За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал, казват от Съюза на тракийските дружества в България – организация, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи.
Варна е един от градовете, където пред Паметник-портала на Осми приморски полк тържествено се отбелязва Денят на Тракия и 111 години от превземането на Одринската крепост от Българската армия по време на Балканската война от 1912-1913 година.
Когато по силата на Ньойския договор през 1919 г. Великите сили откъсват от картата на страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните покрайнини, населени предимно с българско население, в България пристигат стотици хиляди бежанци. Договорът е катастрофален, защото не само разкъсва българската територия, но и обезкървява икономически държавата ни. Като ням свидетел на събитията в тракийските земи остават десетки християнски храмове, които продължават да съхраняват историята и вярата на предците ни.
"Това е наше духовно пространство и трябва да сме най-големите нихилисти, за да го отречем", подчерта преди време пред Радио България авторът на студията "Българските християнски селища в Беломорска Тракия" Димитър Шалапатов, самият той наследник на тракийски бежанци. Днес той вече не е сред нас, но остават думите му: "Такива като мен са десетки, дори стотици хиляди, свързани с Беломорска и Източна Тракия. Ние сме потомци на бежанци от този район, т. нар. тракийски българи. Любовта ни към Тракия, нашата духовна територия, идва от бабите и дядовците ни, които са ни говорели с такава обич за земите ни, особено в годините, когато нямахме възможност да ги посещаваме. До сетния си дъх те мечтаеха да се върнат там, където са поели първата глътка въздух."
Съставил: Елена Каркаланова (изп. интервю на Мариела Димитрова, БНР-Варна)
На 31 март Православната църква чества паметта на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски. Св. Ипатий бил епископ на град Гангра в Мала Азия. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е анатемосана ереста на Арий...
Днес, 30 март, е четвърта Неделя на Великия пост . Църквата е посветила този ден на преподобни Йоан Лествичник , наричан така по името на прочутата му творба "Лествица". Според преданието свети Йоан е роден около 570 г. в семейството..
На 29 март Църквата възпоменава двама мъченици, загинали за Христовата вяра – Марк Аретусийски и дякон Кирил. Свещеномъченик Марк, епископ Аретусийски , пострадал за вярата си в Христос при император Юлиан Отстъпник (361-363). По..
Днес, 30 март, е четвърта Неделя на Великия пост . Църквата е посветила този ден на преподобни Йоан Лествичник , наричан така по името на..
На 31 март Православната църква чества паметта на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски. Св. Ипатий бил епископ на град Гангра в Мала..
Значителна облачност с дъжд