"Приятел" от Симона Тасаджикова

Имало едно време една крава на име Моли, която живеела във фермата на дядо Йоцо. Моли била много твърдоглава и често дядо Йоцо ѝ се ядосвал. Тя не се разбирала и с другите животни във фермата и нямала никакви приятели. Моли имала мечта и тя била да лети. Мислела си, че птиците са по-щастливи и безгрижни, затова искала да бъде като тях. Разбрала, че в Чудноватата гора имало вълшебен извор, който давал криле на първите петима, които минели през него, на всеки сто години. Вече четирима били получили своите криле и оставал само още един, който щял да има този шанс.

Кравичката веднага решила да тръгне из голямата гора да търси магическия извор. Докато вървяла из гората, забелязала в далечината огромно блестящо пространство. Приближила се и видяла, че това е вълшебното изворче, за което всички говорят. Зарадвала се и хукнала да се потапя в него. На отсрещната страна на изворчето зърнала една малка сърничка и до нея един кръвожаден вълк, който искал да я изяде за обяд. Той я бил притиснал между скалите и изворчето и тя нямала къде да избяга. Моли се спряла и чула, че сърничката плаче и се моли за милостиня, а Кумчо Вълчо се смеел и казвал:

 - Сърничке-душичке, не плачи, не плачи, няма да боли! Много съм гладен, затова цяла ще те глътна! Няма къде да ми избягаш!

Моли се зачудила как да ѝ помогне, но не виждала никакво решение, освен да накара вълка да скочи във вълшебния извор. Без много да се чуди, кравата била готова да жертва крилата си в името да спаси невинната сърна. Тропнала с крака и измучала:

 - Мууу! Вълчо Велики, разбрах, че този извор е вълшебен. Казаха ми, че който премине през него ще стане царят на гората и ще може да има всичко, което си пожелае. Остави сега ти тази сърничка и скочи във вълшебните води!

 - Така ли, кравичке? – попитал вълкът.

 - Да, Вълчо. Представи си колко мощ ще имаш! – отговорила Моли.

 - Добре. Размина ти се днес, душичке, но да знаеш, че няма да е задълго – казал вълкът и скочил в извора.

Не след дълго от водата полетял вълкът, който започнал да кряска:

 - Какво ми направихте? Помощ! Помощ!

 - Кумчо Вълчо, ти получи моята мечта. Сега ти ще летиш до края на дните си. – казала Моли.

Вълкът бил толкова изплашен, че бързо изчезнал от извора. Тогава сърничката отишла при кравата и рекла:

 - Благодаря ти, кравичке, че ме спаси от коварния вълк! Без твоята помощ щях да бъда изядена! Обещавам, ще направя всичко, което искаш!

 - Нищо не искам, сърничке. Цял живот мечтая да имам криле и да мога да летя, защото във фермата на дядо Йоцо никой не искаше да ми бъде приятел и аз винаги бях сама. Помогнах ти, защото ми стана мъчно за теб, но сега трябва да се прибирам в селото – промълвила кравата.

 - Не, моля те, недей! Аз мога да ти бъда приятелка и също като теб бях отхвърляна от всички – развълнувано казала сърната.

 - Наистина ли, сърничке?

 - Да. Ела с мен, ще живеем заедно в гората!

 - Добре!

Двете щастливо тръгнали заедно и макар че Моли не получила крила, тя намерила приятел. Днес все още се говори, че кравата и сърната са стари приятели.