Uros Peric за участието си в международния джаз фестивала "Petrovac Jazz Fest"

Словенския музикант Урош Перич е добре познат на почитателите на джаз музиката от неколкократните си гостувания в София и в Банско. На 13-тото издание на „Петровац джаз фест“, който се проведе в Будва и Петровац от 30-ти август до 9-ти септември, Урош Перич изнесе финалния концерт. Това беше и първото гостуване за популярния словенски музикант в рамките на „Петровац джаз фест“. Той пристигна без своята група, а към него се присъедини квартет от черногорски музиканти. За работата си с фестивалния състав Урощ Перич разказа: „Беше приятно, всъщност с тях се срещнах за първи път, с изключение на тромпетиста, когото познавам от Белградския Биг Бенд. Тромпетистът се казва Новак Милович. Дори не знаех, че е от Черна гора, свирил съм с него няколко пъти. Но с останалите трима музиканти от групата се запознах около час преди шоуто.Поговорихме много кратко, какво искам от тях, но те всички са професионалисти и се справиха перфектно.“

Публиката в България ви познава от многократните ви гостувания в София и в Банско. Сега след като бяхте на „Петровац джаз фест“ бихте ли направили паралел между този фестивал и „Банско джаз фест“. Какви са разликите, които можете да отбележите.

„Да, „Петровац“ е малък фестивал, той е едва на 13-сет години, все още в търсене на големите имена, които да станат негово лице. А Банско е голям фестивал, който привлича много големи имена, големи звезди, които по този начин превръщат фестивала в голямо събитие. Познавам  директора, който е невероятна личност- Доктора, той обича джаз, харесва Рей Чарлз, харесва и мен като музикант. Бил съм в Банско четири или пет пъти с различни програми. Харесва ми да участвам на този фестивал. Определено Банско е голям фестивал, с добра организация. Докато тук нещата са все още в развитие, десет години съществуване е сравнително малък период. Необходимо е още време, за да може фестивалът да се разрасне и  да си изгради престиж в цял свят.“

Гледала съм ви и в Банско и сега в Будва, стилът ви е много заразителен, маниерът на изпълнение е много емоционален, това някакъв вътрешен импулс ли е, за да успявате да правите неща да изглежда представени по ваш уникален начин.

„Знаете ли това е пространен въпрос и е необходимо да се задълбоча с отговора. Разбира се, като всеки музикант, докато бях млад слушах много изпълнители като Арита Франклин, Отис Рединг, Пърси Следж, Рей Чарлз и заимствах от тях, това, което ми харесваше. Но добавих моята собствена страст, моите умения към музиката от тази епоха. Сега, когато изнасям концерти, не мисля за тези музиканти, нито за Рей, нито за Арита Франклин. Мисля за собственото си изпълнение и как музиката би звучала, така че да се чувствам добре. Това е единственото нещо, което ме интересува. Затварям очи и се наслаждавам на собственото си изпълнение, а  чрез него публиката може да усети моята аура или карма, ако мога така да се изразя.“

В Будва изпълнихте свои собствени композиции, преди да изсвирите програмата“ Трибют на Рей Чарлз“. Коя е следващата стъпка, продължавате ли да създавате своя авторска музика.

„Да, непрекъснато пиша песни и  ги записвам. До сега съм реализирал 22 компактдиска. И във всеки албум добавям мои авторски песни. Планирам моята следваща стъпка да е изцяло мой авторски албум. Предстои ми да запиша песните и това най- вероятно ще се случи следващата година, защото тази година току- що реализирах албум с американски джаз стандарти. Записите направих със струнен оркестър, така както обикновено са изпълнявали песните  Дайна Уошингтън, Били Холидей и Нат Кинг Кол. Досега никой в Европа не е правил подобно нещо, поне така си мисля. Това е скъпо начинание, но ми харесва. И така…. непрекъснато създавам музика, правя записи, пътувам и това е основното нещо в живота ми.“