Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хора с увреждания постигат своите малки върхове

Проектната заетост е основен проблем, искат от държавата трайна политика

| обновено на 15.09.20 в 15:26
Дневен център за хора с увреждания в Хасково
Снимка: БТА

Липсата на работа е един от сериозните проблеми пред хората с увреждания, които имат изградени умения за това. Проблемът е, че трудовата им реализация най-вече е по проекти, които имат определен срок и след това хората с увреждания отново остават без препитание и доходи.

Над 120 души с увреждания са получили различна подкрепа през последните 10 години в Дневния център, създаден от фондация „Милениум“ във Велико Търново и подкрепен от общината. С малки крачки всеки ден хората с физически и ментални увреждания извървяват в тези центрове с помощта на психолози, социални работници и трудотерапевти своите малки върхове и се събраха, за да ги отпразнуват. По този път върви и 49-годишната Стела, която посещава Дневния център от 5 години, получава ниска пенсия.

„На първо място общуване с хора и умения - шием гоблени и такива неща. Бих поискала от държавата програми за работа. Не сме по-различни, ние по принцип сме здрави и можем да работим“. 

Работодателите трудно наемат хората с увреждания, които имат умения за различни дейности, а кооперациите на хората с увреждания в условията на икономическа криза  са още по-затруднени. 

Социалните услуги са на ниво, но най-важно е да се създаде трудова заетост на хората с увреждания, защото това е тяхна потребност, но и конституционно право, което често се нарушава, коментира Росица Димитрова, директор на социалната дирекция в община Велико Търново. По програмите за обучение и заетост за хората с увреждания общината е успяла да устрои на работа 27 души, поясни Димитрова.

Голяма част от тези хора са портиери в детски градини, в училища, в детски ясли, което смятам, че е много добре, защото тази модерна думичка, която казваме - социално включване и превенция на социалната изолация, за мен най-пълноценно се осъществява, когато хората с увреждания са на трудовия пазар".

Проблемът е, че повечето работни места са по проекти, които имат определен срок. „Какво става с тези хора след това - нищо“, споделя с болка Албена Добрева, която работи в социалната сфера и е майка на 22-годишна дъщеря с увреждане, позволяващо A трудова заетост.

„Трябва да имат начин и място да работят, да бъдат полезни на себе си, макар че едва ли очакваме да произведат нещо много и да бъдат безкрайно реализирани. Моята дъщеря в момента ходи по проект на работа - 4 часа. Проектът свършва след два месеца и аз не зная как да ѝ обясня защо вече няма да ходи да чисти никъде, защото просто проектът свърши".

"Не би следвало това в България да става на проектен принцип. Би следвало да бъде постоянен ангажимент не само на Министерството на труда и социалната политика, трябва да бъде ангажимент на всеки, защото никой няма в джоба си индулгенция, че утре на него няма да му се случи“, коментира още Албена Добрева.

Не по-малки са и проблемите на семействата с деца с увреждания. „Имаме финансова подкрепа от държавата, но е необяснимо защо консумативите и помощните средства за децата и хората с увреждания са толкова скъпи“, споделя Георги Георгиев, баща на 11-годишен син, болен от детска церебрална парализа. За вертикализатор семейството е платило 2 500 лева. Количката, с която го разхождат, струва 1300 лева. „Такава мога да купя и от магазин за детски стоки, но за 500 лева“, пояснява бащата.

„Трябва примерно, ако искаш нещо, пишеш, че получаваш три-четири консуматива, да вземеш парите, реално да платиш едно нещо, но да са ти финансирали няколко консуматива и някакви врътки правят, за да ти дадат цялата сума. Това е една административна тежест, която дори самите хора, които работят във фонд “Социална закрила“ към социалното министерство се налага да правят разни комбинации, с които те самите да ни помогнат на нас“.

По Националната програма за заетост до 10 хиляди лева субсидия може да получи работодател, за да осигури достъп до работно място на хора с увреждания. Същата сума е предвидена и за приспособяване на работната среда към специфичните нужди на работници с трайни увреждания. За квалификация и преквалификация са предвидени до 1000 лева. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът Стойко Гъгъмов рисува портрети на известни личности на морските скали

Родом е от Асеновград, но живее в Пловдив. През лятото отсяда в Приморско.  Можете да го срещнете и в Китен или в Созопол, където е изрисувал скалите край морето с портрети на известни артисти и личности. Той е художникът Стойко Гъгъмов, който често рискува фасади на училища и общини без да взима пари за труда си. Знаят го и на остров Тенерифе, където..

публикувано на 04.08.24 в 08:24

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13