Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

"Осъдени души" – христоматия за съвременните кинаджии

45 години от премиерата на емблематичния филм на Въло Радев

3
Кадър от филма "Осъдени души"
Снимка: архив

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Само за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители, което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех. Авторът на музиката е Митко Щерев.

Това е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Още през първата седмица лентата по романа на Димитър Димов събира 175 000 зрители.

Месец след премиерата на „Осъдени души“ – през ноември 1975-а, Центърът за социологически проучвания провежда анкета в столичните киносалони „Сердика“ и „Славейков“. Раздадени са 2500 анкетни карти. Като достойнства на филма 47% от хората посочват музиката, а други 42% одобряват добре пресъздадената атмосфера на времето.

Редица зрители обаче са несъгласни с избора на чуждестранни артисти за главните роли.

Теорията на Въло Радев обаче е, че когато има роля на чужденец в сценария, той трябва да избере чужди актьори, за да може публиката да повярва истински на образа, а не да вижда в него познат български актьор:

В ролята на отец Ередия влиза полякът Ян Енглерт, а в тази на Фани Хорн – унгарката Едит Слай. Ян Енглерт е озвучен на български от Коста Цонев, а Едит Салай – от Виолета Донева.

Хора от екипа на Въло Радев обичат да разказват за началото на работата си в „Осъдени души“. Още в първия ден от снимките режисьорът донесъл скъп испански коняк и почерпил всички, за да предразположи колегите си и да ги пренесе в атмосферата на тази страна.  

Преди 5 години в „Лачените обувки на българското кино“ – телевизионен формат на БНТ, Филип Андреев направи филм за филма „Осъдени души“. В документалната лента Въло Радев казва:

Филмът – като казваме приказка, той наистина е приказка. Тя трябва да бъде разказана умно, трябва да бъде разказана дълбоко, трябва да бъде разказана с чувство, но това е приказка“.

"Въло много обичаше актьорите, ако актьорите плачеха, и той плачеше с тях , ако те стреляха, и той стреляше, което беше много страшно за мен, защото седеше до камерата…“, разказа операторът Христо Тотев.

През март миналата година Ян Енглерт, който в последните 15 години е артистичен директор на Народния театър във Варшава, беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. По време на церемонията сподели, че за неговите 100 филма в Полша няма награда, а тази, която получи в България, за него е чест:

Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези искрящи очи. За щастие филмът „Осъдени души“ беше преведен на полски, но като „Обречени души“. За мен има нещо вълнуващо и сега съвсем сериозно и честно ще кажа, че когато някой от друга култура погали твоето самочувствие, тогава наистина е много хубаво. Аз се радвам, че имам своето място във вашата страна – в България". 

През март тази година проф. Людмил Христов от Нов българки университет подреди в изложба уникални и непоказвани досега архивни фотографии, които е правил през лятото на 1974-та година, когато е сниман филмът „Осъдени души“.

Въло Радев е един изключителен кинаджия - тогава никой не снимаше по тоя начин – интересни близки кадри, страхотно осветление, променливи хоризонти - христоматия за съвременните кинаджии“, каза проф. Христов.

А след показването на „Осъдени души“ в Испания местните критици започват спорове къде точно на Иберийския полуостров е заснета лентата.

Но кадри от Испания няма – снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров.

Митко Щерев

Година след създаването на „Осъдени души“ композиторът Митко Щерев, който пише великолепната филмова музика, казва, че е изненадан, че Въло Радев го кани да работят заедно.

Щерев представя диска "Осъдени души", събиращ най-доброто от филмовата музика.

"Осъдени души е третият ми филм, за който правех музика. Въло беше изгледал преди това филма "Сладко и горчиво", който бях направил с Иля Велчев, и тогава той ме е харесал", разказа в "Хоризонт до обед" Митко Щерев.

"Първо гледах филма – без да е озвучен. И въпреки това по време на прожекцията настръхнах. Мелодията се роди от раз след това...", спомни си Щерев.

Още по темата в звуковите файлове.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Три истории за радиото като смисъл в ежедневието

За половин век съществуване програма "Хоризонт" е била част от всекидневието на няколко поколения слушатели и е съпътствала живота им както в добро, така и в по-трудни моменти. Три истории на верни слушатели разказват за присъствието на радиото в техния бит и размисли. Светлин Арсов през 2015 г. бил обявен за изчезнал по време на..

публикувано на 18.01.21 в 15:10

Усилията на Сдружението за развитие на туризма в Тутракан за опазване на околната среда

Усещането да се спуснеш със сал по Дунав не може да се сравни с нищо, каза за БНР Кристиян Якимов от Сдружението за развитие на туризма в Тутракан. „ Когато си в лодката, пътува брегът, когато си на брега, пътува лодката - там движението не се усеща , в сала всичко пътува покрай теб, целият свят се върти около теб“. В предаването „Графити..

публикувано на 18.01.21 в 11:21

Спомени за предаването "Нощен хоризонт", което се излъчва от 36 години

Началото на предаването "Нощен хоризонт" е поставено на 3 януари 1984 г. Първоначално „Нощен хоризонт“ се излъчва шест пъти в седмицата, а сигналът му е фрагмент от „Мечтание“ на Шуман. От проф. Веселин Димитров тръгва идеята за създаване на нощен блок. "Ние нямахме толкова много сведения за европейското радио и търсих какво ли не,..

публикувано на 17.01.21 в 13:57
д-р Даниел Иванов, проф. Владимир Аврамов, Симона Станиславова Йорданова, Симона Веселинова Йорданова

Симона и Симона - талант във време на пандемия

В условията на социална изолация и дистанционно обучение изкуство се прави трудно, казват студентите и техните преподаватели от факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В точно тези трудни времена две студентки от Тутракан, носещи едно и също име - Симона Йорданова, направиха за..

публикувано на 17.01.21 в 12:05
Пламен Войков

Семейството на Пламен Войков от Троян отново се нуждае от помощ

През миналата година Община Троян чрез различни инициативи, проекти и дарителски кампании е подкрепила много нуждаещи се лица. Активно се включва и бизнесът като дарява продукти, които произвежда. Общината е помогнала и на семейството на Пламен Войков. Младежът страда от таласемия и ежемесечно се нуждае от кръвопреливане .  За заболяването..

публикувано на 17.01.21 в 10:44
Обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница

Децата от обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница спазват традициите на етносите

Децата от обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница в община Лясковец са пример за толерантност и спазване на традициите на етносите. Дори в условията на дистанционно обучение, в училището със 124 ученици от първи до десети клас, продължават часовете по фолклор на етносите, които изграждат мост между децата и създават..

публикувано на 16.01.21 в 17:43
Нощем с белите коли...

Midnight Run на повече от 4 гуми

Блъскани, удряни, разпарчетосвани на съставните си части, одрасквани, пребоядисвани, чупени и въобще – тероризирани под всякаква форма от ръцете и въображението ни. Такава е съдбата на не една и две малки колички, паднали в плен на ръцете и въображението ни. Някои играчки с размер на кибритена кутия обаче спасяват кожата и лака , защото..

публикувано на 15.01.21 в 21:40