Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За проблемите на пациентите на палиативни грижи

Проф. Деспотова-Толева: Живите ваксини могат да бъдат рискови при крехка имунна система

При възрастните хора е добре лекуващият лекар да прецени коя ваксина да се постави срещу Covid-19

Проф. Любима Деспотова-Толева
Снимка: Личен архив

В условия на социална изолация и затруднено получаване на медицинска помощ и на рехабилитация палиативните пациенти и техните семейства са оставени на практика да се справят сами в пандемията на Covid- 19.

От 2003 г.  Българското дружество за продължителни грижи и палиативна медицина настоява за създаването на специалност по палиативна медицина, за приемането на медицински стандарт, за ангажираност на държавата с проблемите на тази нарастваща група пациенти, все още без успех. Най-голямата група палиативни пациенти са сърдечно-съдовите, друга голяма група са тези с белодробни болести.

„Важно е да отбележим, че именно тази възрастова група – над 65 годишните, е изключена от проучванията за безопасност и ефективност и то при всички ваксини. Липсват научни данни, които да анализираме и да направим заключения, основани на доказателства. От голямо значение е и фактът, че в периода на старостта всички физиологични механизми постепенно отслабват, включително и тези на имунния отговор“, това каза пред БНР проф. Любима Деспотова-Толева от Българското дружество за продължителни грижи и палиативна медицина.
БТА

Рано е да се каже дали ваксините против Covid- 19 ще осигурят дългосрочна защита. За да се отговори на този въпрос, са необходими допълнителни изследвания. Обнадеждаващо е обаче, че наличните данни показват, че повечето хора, които се възстановяват след вируса, развиват имунен отговор, който осигурява поне известен период на защита срещу реинфекция - въпреки че все още проучваме колко силна е тази защита и колко дълго трае.“ Това каза още в „Хоризонт до обед“ проф. Любима Деспотова–Толева.

И поясни за видовете ваксини:

„Разработват се няколко различни вида потенциални ваксини за Covid- 19 с различни специфики:

Инактивирани или отслабени (живи атенюирани) вирусни ваксини. Живите ваксини могат да бъдат рискови при имуносупресирани пациенти, такива със крехка имунна система (потенциално включват тези с най-висок риск от COVID-19), като например уязвими стари хора. По-безопасна алтернатива може да бъде разработването на инактивирани вируси, въпреки че те обикновено дават по-краткотраен имунитет и изискват реимунизации (бустери).

Протеиновите ваксини използват безвредни фрагменти от протеини или протеинови обвивки, които имитират вируса SARS-COV-2, за да генерират безопасно имунен отговор.

В проучвания на някои протеинови ваксини 25% от хората са на възраст 65 и повече години, но тези на възраст над 85 години и тези със сложна коморбидност са изключени. Към настоящия момент липсват достатъчни публикувани резултати за приложението им при стари хора, за да направим достоверни изводи.

Вирусните векторни ваксини използват вирус, който е генетично конструиран, така че да не може да причини заболяване, но генерира безопасно имунен отговор.

Нашумелите РНК и ДНК ваксини използват генетично модифицирана РНК или ДНК за генериране на протеин, който да предизвика имунен отговор. Теоретично те биха били полезни при стари хора, но за тяхната безопасност и ефективност при прилагането им при стари и престарели, особено уязвими пациенти се знае твърде малко.

Към настоящия момент бих казала, че съм предпазлив оптимист по отношение на безопасността и ефективността на разработваните ваксини срещу SARS-COV-2.“ Това даде като разяснения още Любима Деспотова – Толева.

БГНЕС

Дали ваксината може да се приложи, зависи от тежестта на състоянието на пациента. Само лекарят, запознат със състоянието на пациента, може да прецени и балансира ползите и рисковете от прилагането на ваксина, особено при възрастни тежко болни пациенти.“

Проф. Любима Деспотова-Толева посочи също, че всеки един има право да избере след консултация с лекар типа ваксина, която да му бъде приложена.

Според нея трябва и да се спазва принципът на доброволното ваксиниране. За прилагането на каквато и да е ваксина, е необходимо информирано съгласие от страна на пациента. Разбира се, съществуват казуси, при които пациентите не могат да изразят волята си и тогава техни настойници, близки, които юридически имат право да решават вместо тях, могат да преценят дали да се приложи и/или каква ваксина след консултация с лекар.

„По време на пандемията всички пациенти с хронични болести, които се нуждаят от внимателно проследяване и своевременна корекция на терапията, бяха потърпевши в една или друга степен. Също така планови оперативни интервенции при пациенти бяха отлагани, което в някои случаи доведе до необходимост от спешни такива с всички рискове от усложненото състояние. Това особено засегна пациентите със съдечно-съдови заболявания предвид сърдечно-съдовите усложнения при коронавируса. Друга рискови групи са пациентите с ендокринни заболявания (диабет, метаболитен синдром и др), неврологични, автоимунни, трансплантирани и др. Повишено внимание изискват и психиатричните пациенти, като не бива да се забравя, че при Covid- 19 може да се разгърне и психоневрологична симптоматика, каквато вече описваме и анализираме в нашите научни публикации".

Специалистът обясни също, че сега особено потърпевши са палиативно болните и техните семейства, тъй като редица хосписи спряха приема на нови пациенти, други изцяло затвориха врати.

Още в началото на пандемията двете най-големи международни организации в областта на палиативните грижи The Worldwide Hospice Palliative Care Alliance и International Association for Hospice & Palliative Care разработват указания за работа с палиативни пациенти в условия на COVID-19, но тъй като у нас палиативна медицина не съществува, съответно липсва нормативна база и обучен персонал, не е възможно да се прилагат тези препоръки.

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Татяна Дончева

Татяна Дончева: Отровените отношения в лявото трябва да бъдат преодолени

Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред левите хора. Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", след срещата за ляво обединение в Стара Загора. Призиви от Бузлуджа: Да се обединим Левите хора одобряват тези..

публикувано на 29.07.24 в 08:25

Хеликоптер на ВВС облита района на инцидента в Елин Пелин

Малко преди 9 ч. хеликоптер на Военновъздушните сили започна облитане на района на инцидента в Елин Пелин. Така наречените бронирани военни машини "котки" също влизат в периметъра, вероятно за да направят пореден опит да огледат ситуацията.  По-рано през деня стана ясно, че това не се е случило 2 пъти в изминалите часове след старта на инцидента...

публикувано на 26.07.24 в 09:07

Росен Белишки: Мит е, че през летните месеци има бум на домови кражби

1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция".  За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..

публикувано на 25.07.24 в 15:28

ГИТ: Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава

Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..

публикувано на 25.07.24 в 14:57
Илия Проданов, председател на НАЗ

Илия Проданов: Години наред държавата насочва към Гърция и Турция повече вода от договореното

Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..

публикувано на 24.07.24 в 10:46

Иван-Александър Кютев: Село Воден е шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции

Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..

публикувано на 24.07.24 в 10:16

Атанас Кръстанов: Без държавна агенция няма да можем да се справим с нито едно природно бедствие

Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва .  Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..

публикувано на 23.07.24 в 14:18