Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Неделя Щонова: Днес няма ренесансови личности, защото сме забравили колко потенциал носим

Носим в себе си духовна глина, от която можем да създаваме вяра всеки ден, казва неврологът

Неделя Щонова
Снимка: Личен архив

Когато човек се вкопчи във вярата, а не в логиката, съдбата може да се пренарежда. В това вярва неврологът д-р Неделя Щонова. Раят е в това да летиш. Дали ще стигнеш – няма значение, защото утре може да те няма, казва тя. 

„Раят не е онова библейско място. Раят не е крайна дестинация. Аз и моите герои в тази книга търсим рая на земята, рая в душата. Раят е онази позиция, когато твоята душа е в мир със себе си.“

Раят е самото осъзнаване, че болката е част от тъканта на живота, допълва д-р Щонова, която е автор на книгата „Хвърчило към рая“.

„Раят не е крайна дестинация. Раят е полетът, непрекъснатият стремеж на душата да се себенадмогва, да се възражда, да осъзнава, че носим в себе си онази духовна глина, от която можем да създаваме вярата си всеки ден.“

Д-р Щонова открива рая и в това „да не мислиш като клише, да не си изграждаш съдбата като клише“. По думите й раят е и в това „болката да те образова по правилния начин“.

„Раят е да надскочиш егото в себе си и да живееш за нещо, което е по-голямо от теб самия. Раят е в щастието да си посветен на идея, по-голяма от теб самия. Щастието е страничен продукт на тази посветеност.“

Болката е голям учител, убедена е д-р Щонова. Болка, която не е метаболизирана по правилния начин, необработеното страдание се превръща във високоскоростна магистрала към болести, тъга и много разрушителен живот. Надживяната болка се превръща в светлина, вярва д-р Щонова.

Неделя Щонова с невролога акад. проф. Лъчезар Трайков  Снимка: Личен архив

И на екрана - като телевизионен водещ, и в книгата си Неделя Щонова разказва истински истории. Признава, че никога не е имала пиетет към „светската страна на живота, към лъскавата страна на живота, към успешните хора“.

„На мен са ми интересни хората, които са страдали, които са се докоснали до мъдростта на болката“, споделя тя в интервю за БНР и предаването „Нощен хоризонт“.

За нея „хората, които „светят“, нямат безупречна съдба, а са се себенадмогнали и като феникси са възкръснали от болката.“

Когато болката и драмата дойдат и заблъскат по дверите на ума и сърцето ти, е толкова лесно да се предадеш, да се сринеш, продължава тя.

„Кое е най-крехкото нещо в нас? Вярата. /…/ Вярата е да имаш онази свята решителност, че нещо, което ти виждаш само със сърцето си, един ден ще го видиш и с очите си. Всичко започва с това духовно зрение, когато ти виждаш нещо първо със сърцето си.“Ако ние не се научим да разговаряме с болката, с драмата, с огорчението, със загубите, това има действително потенциала да ни разболява. Когато държим ума си посветен, човешкият мозък е така устроен, че един целенасочен ум, който носи в себе си целеполагането на вярата, организира невроналните си мрежи по много по-различен начин от един бездеен ум.“

Живеем в меркантилни, обезверени, опустошени времена и тъжното е, че повече са хората, местата, източниците, които ни напомнят какво не можем да направим, казва д-р Щонова, чийто стремеж е обратният: 

Винаги искам да дам различната гледна точка. Винаги искам да покажа на хората какво можем да направим.“

„Функционираме в режим на притежателен модус. Но раят е много свързан с това да не се вкопчваш в нещата. Да погледнем небето – облаците минават, небето просто е един фон, то не се вкопчва в тях. Така и събитията – те идват, отиват си. Хората, събитията, щастието, нещастието. Не се вкопчвай в него! Нищо не е завинаги. Нито победата е завинаги, нито загубата е завинаги, нито хората са завинаги“, смята неврологът.

Неделя Щонова  Снимка: Славена Илиева

Всеки човек е средноаритметично от петимата души, с които общува най-много, смята д-р Неделя Щонова.

От своя учител по пиано в Мозамбик Аурелио тя е научила, че музиката на живота не е в това само да натискаш клавишите, музиката е в паузите – който владее паузите, владее музикалната линия.

Чудя се защо днес няма ренесансови личности. Може би защото сме забравили колко много сила и потенциал има в нас“, отбелязва Неделя Щонова, която винаги е искала да помогне на хората да осъзнаят „безграничния потенциал, с който се раждаме“. Затова е избрала да бъде невролог.

„Емоцията е филтърът, през който ние действаме. Тези истории, които аз събирах върху четири континента – те докосват сърцата“, казва още Неделя Щонова за книгата си „Хвърчило към рая“.

Всяко място, от което си тръгваме, трябва да го оставим една идея по-красиво от това как сме го заварили, смята д-р Щонова.

„Без значение дали си тръгваш от живота, от ефира, от брака, от отношенията.“

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26