"Двете бази са започнали работа от 1988 година, а протоколът от Мадрид е подписан точно преди 30 години, но приятелството между Испания и България на Ледения континент е вече над 33 години", каза за БНР капитан Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос.
Писателят и учен Хавиер Качо каза за "Нощен хоризонт", че на Антарктида се говори езикът на приятелството:
„И като учен, и като писател го заявявам съвсем сериозно. Това е езикът на приятелството, солидарността, братството. Той е този на науката, който е универсален и помага при изследванията и е в полза за живота на цялата планета. Например, когато в базата гостуват учени, наистина няма как да не сме радостни от срещите, от общуването и когато започнат да ти говорят може дори да не ги разбираш добре. Там има много различни култури, раси и религии, но в крайна сметка ние сме човеци, които са водени от желанието да се свържат, да общуват, дори и понякога да трябва да използваме жестомимичния език или да трябва да говорим на английски, испански, но крайната цел е общуването, а езикът е този на приятелството, за който говорим".
Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос заяви, че изследователските кораби буквално имат двама капитани - морски и научен и в йерархията те са на едно ниво.
"До такава степен, че дори каютите, в които пребивават са еднакви. На едно ниво са, но с различни задължения и задачи. Сигурността на кораба, управлението и движението му в ледените води са задължения на капитана на кораба. Докато планирането, целите на работа, управлението на целия научен екип е в ръцете на учения и ръководител на изследователите".
Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос и Хавиер Качо коментираха:"Аз специално бих насърчил всички да са целеустремени, да полагат усилия и мога само да кажа, че когато човек тренира и се подготвя по-лесно успява да посрещне трудностите. Без съмнение за Антарктида подготовката и планирането са належащи, а ако имаш проблем трябва да се справяш сам и зависи много от подготовката".
"Понякога ни се иска мечтите да се случват като с вълшебна пръчка и ако човек силно желае нещо, трябва да пристъпи и да го направи. Но от мечта към реалност има разлика, за да се случат нещата е необходима преди всичко дисциплина, после са и многото усилия и работа, за да може след това човек да направи качествен скок".
Капитан Салвадор Еспиноса посочи какво е най-силното впечатление от пътешествието до Антарктида:
"Гледките там са величествено красиви. Аз знам, че българите обичат много планините, а когато попаднат в Антарктида се дивят на величествената природа, на гледките. Там виждаме неща, с които не сме свикнали като айсбергите с цялата неповторима цветова гама - от бяло към синьо, тъмно - чак до черно синьо - цялата палитра от цветове, която се променя всеки ден пред очите ти. За формите да не говорим, които са чудно изваяни от самата природа. Друго нещо е разнообразието от животни, които не си свикнал да виждаш като пингвини, различни видове тюлени, някои доста опасни като леопардовия тюлен, а за птиците да не говорим. Това да видиш птицата чаран, която всяка година прелита от Арктика до Антарктида! Представете си сами, това са 20 хиляди километра, които тази птица прелита и после се връща".
Хавиер Качо коментира, че църквата в българската база е "прекрасна".
"И за мен българската църква е най-красивата. За разлика от руската, която е направена в Русия, после е качена на кораба и поставена в руската база. А за българската църква, специално пристигна жена иконограф, за да изографиса църквата и иконите на място. Цели две лета прекара на Антарктида, за да завърши проекта, истинска автентичност, а след това, за да не се повредят иконите използва лак, който се слага на лодките и на корабите, за да се съхранят".
В Централното фоайе в Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ беше показана фотографската изложба на Българския антарктически институт и изложба живопис на Ганка Павлова - "30 години български експедиции в Антарктика". Експозицията ще продължи до края на януари.Неудовлетворение и незначителен напредък - така може да се обобщи резултатът от конференцията за климата на ООН COP29, която приключи миналата неделя и на която участваха близо 200 държави. Какво беше - и какво не беше - постигнато по време на продължилите две седмици преговори в Баку, Азербайджан? 60 000 участници, от които 1700..
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..
Не може да имаме никакви съмнения в лабораторията, в която са отнесени пробите на стадата от Велинград. Това заяви пред БНР п роф. Христо Даскалов,..