Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята на една сабя от Руско-турската война

Музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново

Днес звънът на оръжия е ужасяващ, но не бива да смесваме политиката с историята в контекста на войната в Украйна и честването на националния празник на България. За това призова историкът и експерт по хладни и огнестрелни оръжия д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В старопрестолния ни град в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се съхранява една уникална сабя, свързана с Руско-турската война от 1877-1878 година. Историята ѝ досега не е разказвана публично. Оръжието е дар на България от руското царско семейство, а всъщност се оказва не руска, а полска патриотична сабя.  


В началото на XX век, през 1907 година, руското царско семейство дарява на Княжество България седем бойни саби, свързани с Руско-турската война от 1877-1878 г. Тогава са подарени образци от всички видове оръжия и униформи от войната. Румънското кралско семейство прави на България аналогично дарение, свързано с румънската армия, разказва д-р Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново и експерт по хладни и огнестрелни оръжия:

„Една от тези седем саби се съхранява при нас, в Регионален исторически музей Велико Търново. Тя е изложена в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Интересното при тази сабя е, че това е руска шашка, чийто клин е преработен от стара полска сабя. Дръжката и канията са богато украсени със сребърни орнаменти, така наречената техника „Ниело“. Тя е принадлежала на офицер, който е дошъл в земите на Османската империя, в нашите, българските земи, бил се е за свободата на България и в последствие това оръжие е било дарено като паметен знак да напомня за тези събития, които са се случили преди 145 години“. 

Шашката или в превод от черкезки - „дълъг нож“,първоначално се появява в района на Кавказ, характеризира се с леко извит клин, късо острие, леко тегло и това, което ги отличава, е клинът без защита на ръката.  

При изследване на дарената шашка д-р Симеон Цветков и полският му колега Михал Гурни установяват, че това е полска патриотична сабя от потушеното от руската армия януарско въстание в Полша 13 години преди това: 

„Реално тя е трофей от кампанията на Руската армия срещу въстанието в Полша през 1864 година, където руските войски сред потушаване на въстанието прибират всичкото оръжие на полските въстаници като част от това оръжие в последствие е било преработено и използвано вторично от руската армия говорим за така наречените наградни хладни оръжия“. 

Интересни са надписите върху сабята, които са на латински, и са в прослава на полското дворянство, с литовски герб „Погон“ от едната страна, а от другата - с орел и полски дворянски герб “Радван”. 

„Надписите са свързани с полската традиция още от времето на Костюшко и полската конституция от края на XVIII век. Тогава върху сабите на полските офицери започват да бъдат гравирани патриотични надписи. Щом клинът е запазен по този начин, това недвусмислено говори, че руснаците и руската армия при потушаването на въстанието действително са били доста изумени от храбростта и съпротивата на поляците, щом в последствие оръжието не е било унищожено, а е носно с гордост от собственика. Трофей и е един вид символ на победата“. 

Подаръкът на царското семейство с оръжия и униформи от Руско-турската война от 1877-1878 година е разпределен между няколко български музея и може да бъде видян в музея в Бяла, Русенско, в музея в свищовското село Горна Студена, в Панорамата в Плевен, във Великотърновския музей и в Националния военноисторически музей. 

„На националния ни празник 3 март няма нужда от нов прочит на историята, свързана с освобождението в контекста на войната в Украйна. Да не омесваме политиката с историята“, призова историкът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Симеон Цветков, който е и председател на великотърновския клуб на дружество „Традиция“: 

„През последните няколко дена в българското политическо, информационно и медийно пространство се забелязва едно много странно нещо – българите не разделят политиката от историята. Ние не можем да отречем това, което се е случило преди 145 години. 185 000 души са дошли тук, на Балканите, за да дадат на България свобода. В България са оставили костите си 23 хиляди румънски, руски, финландски и български войници. Такава е била историята. Все едно ние да отречем 500 години турско робство или да отречем хан Аспарух, който е създал България. Политиката е едно, историята е съвсем друго. Ние, историците, се придържаме към историческите факти и извори, а те са, че преди 145 години Руската империя обявява война на Османската империя, която отказва да признае автономието на българската държава, което е взето след решение на Цариградската конференция през 1876 година. Стига се до война, която на 19 февруари стар стил или 3 март нов стил 1878 година на политическата карта на Европа се създава една нова държава, наречена България“. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Регионалния исторически музей във Велико Търново


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24