"89-а година бях в седми клас, на 13 години. Спомням си реакциите на следващия ден, в учебната стая. Нашата класна и тогава учителка по руски. Един от съучениците ми зададе въпроса – другарко, вярно ли е, че Тодор Живков вече не е ръководител на нашата държава, тя погледна леко отвисоко, навъсено, каза – може би е така, не мога да коментирам. Оттам нататък се завъртя колелото", така започва радиоразходката с Ник из дебрите на 90-те, на знаковия 10 ноември, който малко или много, винаги става повод за връщане назад във времето.
В един момент разделенията, които дотогава бяха – от кой отбор си, започнаха да придобиват съвсем други измерения и цветовете от футболните отбори се пренесоха на тогавашната политическа сцена, казва той.
"Тогавашните деца днес сме активните хора в България, които в момента създават брутен вътрешен продукт, движат икономиката, раждат деца, възпитават деца."
Николай Тодоров – Ник е отворил магазина си за градска култура през 1994 г. На 15 години е организирал "първия концерт в живота си" – на група "Клас", в Летния театър на Варна. Тогава се изправил пред вратата на тогавашната държавна агенция "Музика", чиято табела помни и до днес, а директорът "с изпънати тиранти" го питал сигурен ли е, че иска да направи този концерт.
"Той ме изпрати да намеря поне един спонсор. Каза – ако намериш спонсор, ще има концерт". Групата също се довери на младежкия ми хъс. Това беше първото събитие в професионалната ми кариера."
Следват партитата на тъмно, dark партитата от 90-те.
"Не знам дали е било усещането на светлото бъдеще, а "тъмната музика" е била част от нашата същност. Събирахме групи от цяла България. ЖП гарата осъмваше с хора в черни дрехи и тупирани коси. Интересни времена! Години, в които идеализмът е бил много повече от всичко, а музиката – наистина изключителна движеща сила."
В момента работим с три поколения почитатели, тегли чертата той. В магазините идват както тогавашните тийнейджъри, днес зрели хора, така и техните родители – днешните баби и дядовци.
"Това са хора, които са част от тази култура. Тези хора са одухотворени, те са истинските, които и днес са част от тази вълна, която представлява качествената част от днешното човечество в нашата страна."
Николай Тодоров – Ник споделя, че не си е представял как изпълнители, които са били на плакатите по стаите и са били емблеми на съответния период и телевизионни звезди, днес ги канят на фестивали и концерти.
"Може би това е една от поредните мечти, които съм успял да осъществя. За 4 години над 70 изпълнители от цял свят."
Една друга мечта обаче все още е жива и неосъществена. Ник признава, че и до днес остава актуална мечтата му да бъде капитан на кораб.
В предаването "Изотопия" той описва вкуса на 90-те, припомняйки ни опашките с купони в магазините, но е убеден, че не се връща към тези години с негативизъм.
"По-скоро съм запазил по-красивите спомени."
От вкуса на късното му детство – от едната крайност: на филията с олио и червен пипер, до нещата, които с годините е натрупал като кулинарен опит и експерименти, включително от първите му пътувания зад граница, Николай Тодоров - Ник развива интересите си, като превръща кулинарните предизвикателства в част от организираните от него фестивали.
През 90-те се създаваха нови неща, а се разрушаваха други, но това беше време, в което човек трудно може да се ориентира кое е добре и кое – не, кое е правилно и кое не е, обобщава той на финала на разговора.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът..
" Това е успех и за България, и за политическата сила, която ме е излъчила ", заяви пред БНР евродепутатът от "Обнови Европа" Илхан Кючюк, който вчера..
Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и..