"Въпрос на лична отговорност и езикова култура е как да бъде опазено богатството на българския език. Трябва да се стремим както да обогатяваме личния си речник, за да можем да се изразяваме по-добре, по-интересно, по-характерно, по-отличимо, така и да подбираме думите си. Дори да направим пауза, преди да кажем нещо. За да не влизаме в онзи поток на клишираната, удобната, бързата реч, която изключително много измива от личността ни, от идентичността ни".
Това каза в интервю за БНР Виктория Бешлийска.
Вторият й роман "Сърце", който излезе в края на миналата година, отново я издигна в класацията на най-търсените автори в книжарниците, където дълго време я държа дебютният "Глина". Наскоро Виктория беше обявена за един от най-четени български автори на художествена литература за 2022 г. заедно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова в инициативата по награждаване на Столичната библиотека.
"Всяка от главните героини носи по нещичко от мен. И Жара ("Глина"), и Добрана ("Сърце"). Когато пишеш, преди всичко пишеш себе си. Навсякъде оставяш своите частици", сподели още Виктория в предаването "Понеделник вечер".
И двата ѝ романа са в епоха. Историята на "Сърце" връща читателя в средата на 13 век:
"България след царуването на Йоан Асен Втори. Това е една разединена България. Периодът е сложен. Това е период на отчаяние и драстично социално разделение. Паралелът между тогава и днес е очевиден, без да е преднамерено търсен... Но надежда винаги има, това е най-хубавото. Надеждата е една и съща. Времето, на което сме подчинени, не е линейното време. Времето е едно и в него на равни части присъстват минало, настояще и бъдеще, както ние ги осмисляме. Основните ценности идват от дълбините на това надвременно време, по законите на което трябва да изградим усета си да се движим".
Според Виктория името е съдба и в него е закодирана нашата предопределеност:
"Когато избирам имената, те съответстват на характера на героя и могат да бъдат видими от пръв поглед. Горд, Храбър, Тих, Слав. Съобразявам се с периода и с местността, в която се развива действието. Главните ми герои обикновено си имат прототипи. Горд е с прототип на историческа личност – на бориловия брат Стрез, изключително пословичен с жестокостта и с пиянството си. Добрана е образът на света Елена от една икона в Кремиковския манастир. Когато видях това невероятно красиво лице с бяла кожа, сиво-сини очи, тъмночервена коса, си казах, че това е образът на героинята ми, която имаше име и характер, но все още нямаше физически образ. През лятото, когато бях на финала на книгата, отидох на поредно посещение в Русенския исторически музей и влязох в новооткритата зала с историята на средновековния Червен. Един художник беше нарисувал жена с традиционни накити от 12-14 век. Там видях истинската Добрана. Имаше невероятна прилика с жената от иконата и с живата Добрана от романа "Сърце".
След излизането на книгата Виктория пътува из цялата страна за среща с почитатели. Получава и много покани за посещения в училища:
"Сред децата има действителни читатели. Връзка между писменото българско слово съществува и тя е видна за младите четящи. Може да бъде усетена".
Една от идеалните цели, които си поставя писателката, е не просто читателят да остане в прочетено, а да разшири кръга на четивата. Затова държи да описва източниците си, "защото това са отворени врати на знанието".
Елиф Шафак и Нарине Абгарян са двете авторки, които са вдъхновение за Виктория. Сред българските обича да чете Радостина Ангелова и Капка Касабова.
"Във всяка дума човек може да намери зрънцето вдъхновение, добрата идея. Но е важно в моментите, свързани с творчеството, да гледа към себе си, за да не подменя автентичния си глас".
Вдъхновението, по думите ѝ, витае във въздуха и "това са онези фини частици, които минават край нас, а ако си на правилната честота, успяваш да ги уловиш".
Интервюто на Иван Русланов с Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" можете да чуете в звуковия файл.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Така рекламираният влак София – Бургас пътува 5.55 минути. Според разписанието на БДЖ от 1973-74 г. същият влак по същия маршрут се е движел за 4.40..
Зачестяват случаите на онкологично болни пациенти, които идват в Клиниката по урология на Университетската болница в Пловдив, след като са били..
Сложна остава ситуацията и при двата пожара в Малешевска планина и в Струмяни, както и в планината Славянка. И двата фронта остават активни. Около 6000..
Ясно