В резултат на това редица представители на обществени организации, които работят пряко или косвено в областта на климата, отправиха официално писмо до екологичното и образователното министерство и водещите научни и образователни институции в страната. Тяхното основно искане е Българската академия на науките и Националният институт по метеорология и хидрология да излязат със съвместно становище относно човешкото въздействие върху климата и спешното въвеждане на мерки за ограничаване на последствията от климатичните промени.
В период, в който цялата планета, без изключение, ставаме свидетели на непрекъснато увеличаващи се последици от изменението на климата като пожари, бури, наводнения, циклони, е притеснително, че български учени нямат актуална позиция вече десет години, заяви Георги Стефанов, независим експерт по "Климат и енергетика“ и един от хората, подкрепили писмото.
"Притеснителен е и фактът, ча определени учени изразяват позиция, различаваща се от официалната позиция на научния консенсус, който отдавна, още от 90-те години, е доказал, че случващото се изменение на климата е вследствие на изгарянето на фосилните горива".
Друг притеснителен факт, който Стефанов изтъкна, е, че тези индивидуални учени нямат актуални научни изследвания, нямат публикации, не са преминали през системата за валидиране на резултатите от техни международно-признати колеги.
"Вярваме, че това са индивидуални мнения, а не мнения на институции. И всъщност нашето писмо апелира към МОСВ да използва своите отговорности по закон и да задели необходимите средства да се извършват такива анализи. Затова вярваме, че академичната общност в Българската акдемия на науките съвместно с университетите трябва да подпомогнат този глобален проблем и да реагират адекватно съгласно българските нужди".
По думите на Стефанов българите не са подготвени да покрият щетите и загубите, причинени от екстремното време:
"Именно затова е необходимо обединение, включване на знания, на умения, на бюджети, дългосрочна цел и подкрепа на работата в тази посока. Иначе отново при следваща катастрофа било то пожар, било наводнение или буря министър-председателят ще каже: „Не можело по този начин държавната хазна да покрива всички разходи“. От три години се говори една хипотеза, защото наводненията и пожарите ще стават все по-чести особено в годините на феномена Ел ниньо, който имаме в момента. Това означава, че тази и следващата година по нашите географски ширини ще има със сигурност повече суши, повече екстремуми на времето, повече наводнения отколкото през послените няколко години и много рекорди ще бъдат счупени. Трябва да повдигнем завесата за така наречения „катастрофичен пул“. Представете си - това е задължителна застраховка за всяко едно българско домакинство, както е гражданската отговорност за автомобилити, които плащат малки суми, на която база се трупа финансов фонд, който покрива своевременно щетите, когато се случат и където и да се случат. Защото държавата няма как да покрие тези загуби в размер на стотици милиони дори милиарди левове. Ако сравним преди 15-20 години и сега, виждаме, че сумата нараства многократно. Това са парите, поискани от общините като компенсации за такива нанесени щети от природни бедствия, които държавата в най-честия случай не успява да покрие по-голямата част от тях".
Проф. Екатерина Бъчварова – директор на Института за изследване на климата, атмосферата и водите от Българската академия на науките, отговори на искането българската научно-академична общност да излезе с общо становище по отношение човешкото въздействие върху климата и предприемането на спешни мерки така:
"Естествено, че след като на базата на хиляди изследвания на много учени по света е доказано, че човечеството има принос, след като знаем, че са изсечени 1/3 от тропическите гори от човека, след като знаем, че голяма част от нашите гори се изсичат или се унищожават от пожари, причинени от човека, естествено, че човекът влияе и затова няма защо да се прави официално становище от страна на учените".
Работата на учените е да изследват всички процеси и тези, които човекът причинява и как точно ги причинява. Ако не познаваме природата и природните фактори, които формират климата, как можем да добавим до тях и влиянието на човека, попита реторична проф. Бъчварова.
"Ако някой е видял в изказване на учен предпочитание, понеже този учен работи за изследване на влиянието на слънцето върху климата на Земята, естествено, той е донякъде предубеден. И може да я счита за най-важна, за него е най-важна. Това не значи, че не се признава влиянието и на човечеството като цяло върху климата. Така че не бива да се иска ограничаване на работата на учените и те да не изследват природните процеси, защото има човешко влияние. Няма как да се отчете човешкото влияние, ако не познаваме природата, в която то бива внесено".
Деканът на Геолого-географски факултет проф. д-р Климент Найденов също изрази становище по темата от личната си Фейсбук страница:
"Уважавам плурализма в научните дискусии и вярвам в свободата на словото, но същевременно съм убеден, че всяка гледна точка трябва да бъде подплатена със солидни научни изследвания и безспорни аргументатирани факти. Има хиляди научно верифицирани свидетелства, които доказват климатичните промени като резултат от човешкото въздействие. За мен като учен и администратор е от основополагащо значение да не отричаме проблемите, а да ги признаваме и да търсим начини за разрешаването им".
Държавата, институциите и обществото ни трябва да действат сега, за да бъдат населението и природата ни по-защитени в бъдеще.
"Трябва да адресираме правилните мерки, а те са на секторно ниво и на регионално", категоричен е Георги Стефанов. И добави:
"Ако влизаме в един глобален цикъл на суша, зачи трябва да си пазим водите в българските язовири цялостно. Трябва да имаме предвид, че ефектът на толинния остров във всеки градски център изисква изключителна промяна на местните политики и запазване на всяко едно дърво, което понижава температурата във всеки град. Ние непрекъснато ставаме свидетели на убиване на зеленината, дали при реконструкция на тротоари и пътни настилки или нови строежи".
Проф. Екатерина Бъчварова обърна внимание на следните въпроси:
"Защо трябва 10 етажни сгради да се намират на 10 метра отстояние една от друга, както беше променено в послените години? Защо трябваше да се постъпи така, че да се презастрои София и да няма зеленина в много квартали? Всичко това е и предмет на регулиране от страна на държавата със съответни закони".
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..
29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..
СЗО призова за прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива и поставянето на здравето в центъра на всички климатични преговори, стратегии, политики и планове за действие. Само така ще бъдат спасени човешки животи и ще се гарантира здравословно бъдеще за бъдещите поколения, подчертават от организацията. Преди започването на 29-ата световна..
За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..
Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..
Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..
Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е в протестна готовност. Поводът: опасения от замразяване на заплатите. "Искаме много ясно..
35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан". Толкова са минали..