За новините на БНР в миналото и днес

„Плениха ме новините с динамиката си, с тръпката, която носят, с това, че казваш нещо ново, което хората очакват да чуят или дори да не очакват, че им съобщаваш, нещо, което би ги заинтригувало“, добави Петров, както и сподели, че новинарството е негова „целенасочено преследвана и сбъдната мечта“.

„Съвсем случайно попаднах в новините, та даже на шега - тръгнах от сайта на БНР и “долазих” до нюзрума, т.е. от Вечерница до Зорница и днес ето вече съм “вчерашен” новинар“, добави Близнашка, за която радиото също е реализирана детска мечта.

„За новините и при мен специално се получи наистина много случайно“, допълни Георги Марков, както и сподели, че преди години е бил в „период на борба, вътрешна между журналистиката и музиката“, при която новинарството е надделяло.

Новините като Спешно отделение, страст и кутия бонбони

„Оприличил съм нюзрума на болница, където пристигат спешните случаи и трябва бързо да бъдат обработени, трябва бързо да се реагира, както и ние събираме новините - никога не знаеш какво ще дойде, а някой път има и очаквани новини, т.е. събития, от които очакваме дадена новина“, каза Николай Петров, който е и носител престижната награда "Сирак Скитник" за радиожурналистика.

„Новините за мен са като кутия бонбони – нямам търпение да я отворя, тъй като винаги вътре има някаква изненада“, допълни Зорница Близнашка, заради чиято обич към работата трудно им се насища - „не мога да спра, не мога да си тръгна, а после нямам търпение да се завърна в Радиото, което за мен е втори дом, второ семейство“: 

„Радиото е онази медия, заради която преминах през различни медии, за да надградя и стигна до нея, тъй като разбрах, че това е истината, това е най-магическата медия. Това е нещо уникално – да успееш да завладееш някой само с гласа си е магия, това е призвание!“

„Новините са страст – не мога да го отрека! И веднъж човек, който се е занимавал с новини едва ли може да излезе от този ритъм. Няколко пъти ми се е случвало и усещането е много странно. Работата като журналист извън новини не е същата“, добави Мерим Тенев, който е бил и репортер, редактор и продуцент в български телевизии, както на предавания, така и на новини.

"Казаха го по радиото, значи е вярно!" - израз, който все още е жив

„Ние работим много различно от телевизиите“, добави Тенев за стила на работа в радио нюзрума, както и уточни, че „нашите екипи са по-малки и разбира се разчитаме на най-многото репортери, които имаме като медия в България, както и на многото кореспонденти, които имаме у нас и в чужбина“.

„Всеки един от нас е минал общо взето през всички екипи“, обясни Николай Петров за екипите в новинарския център на радиото – сутрешен, обеден, вечерен и нощен: 

„Когато започнеш като новинар първо минаваш през нощните новини и след това в един момент, както се казва тук, на нашенски език, “излизаш на светло“ и така започваш и през деня да водиш. Има разлика с телевизионните – водещият или водещата, когото или която слушате участва в правенето на самите новини, в целия процес, т.е. не е само говорител, не е модератор. Той участва пълноценно заедно с редактора в подготовката на емисията“.

„Така подбираме новините, че да бъдат релевантни на действителността и на това, което е актуално и което интересува България, за нейното място в Европа и по света“, каза още Петров, а Марков подчерта, че: 

„Радиото спазва един добър баланс да обръща приоритетно внимание на българските теми, които несъмнено са важни за хората. Разбира се, че трябва да се знае и какво се случва по света, а не само тук какво се случва в нашата държава.“

„В крайна сметка ние разполагаме едва с три минути на час, в които да дадем цялата тази информация, а и да я обобщим“, добави Близнашка, а Тенев уточни, че: 

„Ефирът е ограничен, новините имат конкретно времетраене. Новини има на всеки кръгъл час, 24 часа, 365 дни в годината по БНР – това е единствената медия, която има такъв брой новини“.

„Ние имаме много богата палитра! Имаме буквално хора във всяка точка на света, а и на България, колкото и странно да звучи. Стараем се и много усилия влагаме максимално точно, ясно, кратко и безпристрастно да съобщаваме нещата, а и разбира се да обхващаме различни теми“, изтъкна още Зорница Близнашка.

„Из страната, и тук в нашата централа в София, ние работим с едни хора, професионалисти, защото в днешно време и репортерската работа е много ценен занаят, който трябва много да се цени! Имаме късмета да работим с колеги, които все още държат и пазят стандартите на журналистиката“, подчерта Марков, както и че „всички в БНР пазим най-важното, а именно това, че Радиото продължава да е медията с най-голямо доверие. Този израз „Казаха го по радиото, значи е вярно“ все още е жив!“

"Ден с ден не си прилича, час с час не си прилича" в новинарството

„В новинарството има и един така много характерен израз – „Ден с ден не си прилича, час с час не си прилича!“. Всеки от нас е имал ситуации, в които е попадал и се е случвало  на цялата емисия редът да се обърка буквално преди сигнала за точното време“, добави Георги Марков, който е и един от "бащите" на “Събота 150” –предаването за международна политика на програма“Хоризонт”, превърнало се в годините и в една от неговите емблеми с коментари и анализи на най– интересното от света.

На въпрос дали в днешно време социалните мрежи могат да превземат традиционните новини, Марков, който е и сред водещите на седмичните обзорни радио предавания "12+3" и "Нещо повече" – обясни, че „това зависи от хората, а и от това какво четат“: 

„В Радиото нямаме тази задача да се явяваме ментори и да казваме, че ще четете само сайта на БНР, но лично за мен социалните медии в някаква степен изпреварват и то доста сериозно“. 

„В една част те са много добър ориентир, когато нещо се случва и могат да те насочат, но за мен лично една медия би трябвало да спазва правилата – тя може да вземе повод от едно съобщение в социална мрежа и оттам нататък да провери цялата тази информация, която се разпространява доколко тя е достоверна“, добави Марков, както и препоръча на аудиторията „да се доверява на традиционни медии за определени неща“.

„Голямо предизвикателство, което срещаме всеки ден са фалшивите новини – те летят отвсякъде и дори от политици“, добави Мерим Тенев, който има експертен поглед по темата не само като новинар на БНР, но и като част от първия екип на БНР за Проверка на факти.

„Това е много голям проблем – властимащи все повече да стават източник на фалшиви новини“, подчерта Николай Петров, който е и носител на отличието „Златен глас“: 

„Това е още по-голямо предизвикателство за нас, защото, ако източникът е някой си или някакъв канал, който не заслужава чак такова внимание и доверие - то много по-лесно може да бъде оборено, да бъде проверено. Но когато представители на държавната власт произнасят фалшиви новини, а ние няма как да не отразим техни изявления, мнения и позиции – това ни поставя пред неимоверна трудност и ние трябва всички свои редакторски и журналистически способности да впрегнем, за да можем когато и където трябва да припомним, да поставим в контекст задължително“. 

„Времената се променят, радиото също се променя. То трябва да върви в едни „нови опаковки“, казано на професионален жаргон“, добави журналистът Георги Марков. 

Подробности, както и архивни радио записи ще може да чуете в звуковия файл.