Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Институтът за икономически анализи във Виена: Икономиката в Централна и Източна Европа се стабилизира, а страните-членки на ЕС отчитат ръст

Марио Холцнер: Очакваме инфлацията да продължи да спада

Покачва се покупателната способност и това стимулира икономиката, посочи директорът на института пред БНР

| Интервю
Снимка: Pixabay

Въпреки сложната геополитическа обстановка икономиката в Централна и Източна Европа се стабилизира, а страните-членки на ЕС отчитат ръст. Това е основният извод на Института за икономически анализи във Виена, който публикува наскоро своята пролетна икономическа прогноза за 23 държави на Стария континент. "Покачва се покупателната способност и това стимулира икономиката", казва в интервю за "Събота 150" директорът на института Марио Холцнер.

Очакваме инфлацията да продължи да спада. Пикът на покачването на цените в целия регион беше през 2022 година. Година по-късно инфлацията вече беше овладяна и тази тенденция ще продължи и тази година. Разбира се, никога не знаеш дали няма да настъпи някакво събитие, което да повлияе на инфлацията, например войната в Близкия изток да се разрасне, което би се отразило негативно на цените на петрола.

Как се развива украинската икономика след повече от две години война? И как й се отразиха забавените оръжейни доставки?

Дълго отлаганата помощ за противовъздушната отбрана в Украйна е голям проблем и за икономиката на страната. Руските ракетни удари систематично унищожават енергийната система. Мишени на руснаците са и производствени мощности.

Затова е учудващо колко устойчива се оказа украинската икономика. След близо 5 процента ръст на БВП миналата година, през 2024-та очакваме малко над 3 на сто, а през следващите години - около 4 процента. Това се дължи основно на зърнения коридор за износ на украинска продукция през Черно море. Но и останалите сектори сеадаптираха към новите условия на война. А в Западна Украйна нещата изглеждат съвсем различно, много по-добре отколкото в районите близо до фронта.

В същото време Русия премина към военна икономика. След неочаквано висок икономически ръст миналата година от над 3 процента и половина - какви показатели предвиждате за 2024-та, г-н Холцнер?

Изненадващо устойчива се оказа и руската икономика, въпреки западните санкции. Колкото по-дълго трае войната, толкова по-стабилна ще става тя, защото ще затвърди този режим на работа, при който част от икономическата продукция се изтегля от гражданското потребление и се влива във военната употреба. Това има обаче само краткосрочен ефект за повишаване на БВП.

Миналата година отчетохме ръст на БВП от над 3 процента, но тази година очакваме той да спадне. А причината е, че руската оръжейна индустрия постепенно достига до границите на производствения капацитет. В момента в заводите има пълна заетост и много скоро ще се почувства липсата на работна ръка. В същото време заплатите растат бързо и подклаждат инфлацията, която тази година със сигурност ще бъде по-висока от миналата.

Така че икономическият ръст тази година ще е по-нисък, вероятно под 3 процента, като тази тенденция ще се запази и през следващите години и ще варира около 2 на сто.

Западните санкции, които споменахте, все пак са проблем за руската икономика. А и се очакват нови ограничения. Русия как успява да ги заобиколи?

Всички санкционирани държави намират вратички да заобиколят ограниченията. Все още помним как Сърбия заобикаляше ембаргото по време на режима на Слободан Милошевич.

Колкото по-дълго продължава един санкционен режим, толкова повече отслабва неговото влияние върху икономиката. Но въпреки това има още възможности да се ограничи заобикалянето на наложените санкции. Например чрез засилен контрол върху трети страни. Вече има примери за това - все повече турски банки се отказват от транзакции с руски контрагенти. Макар да има още какво да се желае, мисля, че с времето руската икономика все пак ще успява да се адаптира към новите ограничения. Конкретно в оръжейното производство вероятно просто ще използва по-лошо качество микрочипове, внос от приятелски държави.

Австрия е критикувана от партньорите си в ЕС, че все още много компании продължават да оперират на руския пазар, особено големи банки. Има ли изгледи те да се оттеглят от там?

Няма особена надежда. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно ще бъде за австрийските компании да напуснат Русия, защото няма да могат да ги продадат. Кой би ги купил при действащия санкционен режим?

Но все пак трябва да кажа, че онези компании, които не одобряват путинова Русия, я напуснаха още след анексирането на Крим. Така че първата вълна на загърбили Русия австрийски компании беше още през 2014-2015 година. Но от тогава почти нищо повече не се е случило.

Страните в Централна и Източна Европа, за които изготвяте Вашата пролетна икономическа прогноза, са силно зависими от икономическото развитие на Германия и Австрия - две страни, които традиционно инвестират в региона. Как се отразява на региона рецесията в Германия, г-н Холцнер?

Най-много страдат държавите, които граничат с Германия и където са съсредоточени големи германски инвестиции, особено в автомобилостроенето. В тези държави се наблюдават преки негативни отражения на стагнацията в Германия. Миналата година Чехия влезе в рецесия. А тази година очакваме в целия регион относително слаб икономически ръст. Но проблеми има не само Германия, а в почти всички държави в еврозоната, където ръстът се забавя и се движи около нулата.

Колкото географски по-далеч е една страна от Германия, толкова по-малко й се отразява стагнацията там. На Западните Балкани очакванията са за ръст от над 3 процента.

В тази наситена с избори година има два вота, които вероятно ще имат икономически последици върху Европа - изборите за ЕП и президентският вот в Съединените щати. Какво очаквате от завоя надясно в Европа и евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом?

Описвате два много големи риска за региона. Защото залогът и в двата вота е сигурността на Европа - нито повече, нито по-малко. Ако Доналд Тръмп спечели изборите, неговият втори президентски мандат ще се превърне в огромен проблем не само за Украйна, но и за трите балтийски държави, а вероятно и за Полша. Тези страни ще трябва да инвестират много повече ресурси в сигурността си.

Завръщането на Тръмп би поставило под въпрос атрактивността на цяла Източна Европа за чуждестранните инвеститори.

Европейските избори също крият рискове. Ако на отиващата си Европейска комисия фокусът беше върху енергийния преход, следващата комисия ще трябва да се занимава с други икономически проблеми. И тъй като в момента е трудно да се предвиди ръста на крайната десница, можем само да гадаем какъв би бил икономическият фокус в Брюксел след изборите. Да не говорим за промяната, която можем да очакваме в отношенията с Русия, при положение, че дори сред крайнодесните партии в Европа няма единодушие по този въпрос.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51