Битката за лидерския пост бе дълга и ожесточена. Никога досега не се бе стигало до предвидената от устава възможност за пети тур на изборите, както се случи преди дни, след като Бокова и нейният египетски конкурент Фарук Хосни поделиха поравно гласовете на 58-те държави, членуващи в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Вероятно неслучайно до финала достигнаха двамата кандидати, които най-отрано бяха започнали своята изборна кампания и бяха хвърлили най-много усилия в нея. Египетският министър на културата Фарук Хосни пръв направи заявка за поста още през 2007 г. Ирина Бокова втора започна кампанията си през 2008 г. И двете кандидатури имаха своето чисто географско основание за успех. Спазвайки негласния принцип за ротация начело на големите световни организации, този път бе ред на представител от арабските страни или от Източна Европа да заеме високия пост.

Но 71-годишният египетски художник и министър на културата направи през 2008 г. недопустима грешка, заявявайки пред египетския парламент готовност “да изгори всички книги на иврит, ако такива се намерят в египетските библиотеки”. За претендент да оглави световната огранизация за култура и образование думите му прозвучаха кощунствено. Първи Израел и интелектуалците от еврейски произход по света удариха камбаната срещу подобна “опасност” и “срам” за ЮНЕСКО. Настана трудно време за смятания дотогава за безспорен фаворит за поста Фарук Хосни. Египетската пропаганда бързо провидя в критиките срещу Хосни нов епизод от “сблъсъка на цивилизациите” – между бедния Юг и богатия Север, между мюсюлманския и останалия свят. Това помогна за “затягане на редиците” и египетската кандидатура получи подкрепата на Африканския съюз и Арабската лига. А египетският президент Хосни Мубарак дори успя да изтръгне обещание за неутралитет от израелския премиер Нетаняху. Френският президент Саркози също стоя докрай зад египтянина, тъй като Франция и Египет съпредседателстват Съюза за Средиземно море, един френски замисъл, на който той много държи.

В тази битка, представяна от някои като “сблъсък на цивилизациите”, зад Ирина Бокова стоеше малка България и нейният дипломатически опит и авторитет. Нашата посланичка в Париж заложи на личните контакти и лобиране, като в продължение на година обиколи, придружавайки българския президент или външния ни министър, 45 държави от ЮНЕСКО.

Изборите за ръководител на ЮНЕСКО имат тази особеност, че се провеждат в няколко, до 5 тура, като първите от тях са по-скоро индивидуална оценка за кандидата, а големите стратегически прегрупирания са към края. Ирина Бокова поведе успешно битката още от първия тур, излизайки с един глас пред основната си съперничка от европейския регион – еврокомисарката по външните отношения Бенита Фереро-Валднер, и заставайки веднага след фаворита Хосни. Увеличената преднина на Ирина пред Бенита на третия тур принуди австрийката да се оттегли “в името на европейското единство” и “идеалите на Организацията”. Впрочем, регионът Западна Европа нямаше шансове за успех поради своите досегашни 6 генерални директора на поста.

Кандидатурата на България обаче се оказа по-печеливша като на страна медиатор, “не принадлещажа нито на бедния Юг, нито на богатия Север” по израза на една френска журналистка. Страна, чиито традиции на толерантност към различието и диалог на културите, добре познати от дейността на Ирина Бокова като член на Изпълнителния съвет на Организацията, й спечелиха привърженици. Наблюдаващите изборите отблизо оценяват като “инфарктни” двете последни гласувания. На четвъртия тур Бокова и Хосни изравниха гласовете си. Заговори се за крайна възможност – теглене на жребий, ако равенството се запази и при последния пети тур. В този случай обаче наблюдателите се опасяваха от недостатъчна легитимност на избраника и възможност Генералната конференция на ЮНЕСКО да не го одобри. За щастие на Ирина Бокова, тя победи с убедителна разлика от 4 гласа. И побърза да протегне ръка към своите досегашни конкуренти. 

Мария Димитрова