Сухото и горещо време не е в полза на земеделските стопани, но то помага на соларите – хората, които добиват сол край бреговете на Черно море. Солодобивът е една от най-старите дейности на хората в Поморие – Поморийските солници съществуват от V век пр. н. е. От Поморийските солници се добива сол до 1951 г., като за извозването на солта е построена нарочна железопътна линия Бургас – Поморие.
В Поморие допреди век сол е добивало буквално всяко семейство на рибарите в града, използвали я за съхранение на рибата, както и за търговия.
Заради промените, които донесе Covid пандемията, в Поморие спира да работи и последната солодобивна фирма. На фона на увеличените цени на електроенергията, солодобивът се оказва бизнес на загуба. В момента единствените действащи солници в крайморския град са част от Музея на солта в Поморие. Той е един от Стоте национални туристически обекта в България и също е единственият специализиран Музей на солта в Източна Европа.
Най-доброто време за събиране на сол от солниците в Поморие са горещите летни дни, когато капка дъжд не капва в продължение на месец – това казва в беседата си пред посетители директорът на музея Илия Кусев.
От него разбираме, че в Поморие винаги се е добивала най-хубавата и дори с полезни хранителни качества сол на Балканите, а може би и в Европа. Дори турските султани са поръчвали от поморийската сол, за да е по-вкусна храната им.
Особеното в единствените оцелели музейни солници в Поморие е, че солената вода се черпи директно от Поморийското езеро. Мястото е много посещавано, особено през топлите летни месеци.
Друг ценен ресурс на соленото езеро в Поморие е лечебната кал, както и лугата, получена в резултата на солодобива. Всичко това, в съчетание с красивата природа, заобиколеното с плажове градче, чистият въздух и запазеният автентичен рибарски дух на града, прави Поморие привлекателно място за хора с афинитет към културния туризъм.
Снимки: Гергана Манчева
Есента придава специален чар на скътаното в западните родопски склонове селце Лещен. Каменните му зидове се открояват като стожер на фона пиршеството от багри в природата и пазят уюта на българския дом. Елеонора Тропанкова от БНР-Благоевград ни..
Над град Пещера (Южна България) се намира хълмът Света Петка. Върху него е имало крепост, а името ѝ – Перистера – на гръцки означава гълъб. Предполага се, че е дошло от един от огромните скални камъни в цитаделата на твърдината с формата..
Бачковският манастир е едно от най-значимите духовни средища в България. Основан през 1083 г. от Григорие Бакуриани, византийски генерал от грузински произход, тази обител пази българската православна традиция в съчетание с византийско и..
Есента придава специален чар на скътаното в западните родопски склонове селце Лещен. Каменните му зидове се открояват като стожер на фона..