“Вароша се обособява като отделен квартал на християните в града в края на XVI век. Разположен е на левия бряг на река Бистрица в подножието на Делвинския баир – разказва Елена Александрова от Регионалния исторически музей в Благоевград. – Писмени сведения за средновековно поселище на територията на днешния град липсват. А първото споменаване на селището срещаме в османски документ от 30 май 1502 г. През XVII-XVIII век Джумая е с преобладаващо турски облик. През първата половина на XVIII век в града има пет турски махали, а единствената българска махала Вароша се състои от около 150-200 семейства, чиито къщи се намират отвъд реката. Българската махала се е съединявала с турската част на града посредством три моста: Чаршийския, Черковния и Касапския. В навечерието на Освобождението в града има 24 хана и около 180 дюкяна.”

Днес запазените във Вароша къщи са главно от втората половина на XIX век.

“Сградите, строени в началото на 19-то столетие, са често едноетажни, с малки прозорчета, обърнати към двора – продължава Елена Александрова. – Политическите и икономически промени в Османската империя обаче се отразяват благоприятно и върху бита на българския народ, създават се условия замогналите се търговци, занаятчии, интелигенция да започнат да строят нови сгради – стопански, жилищни, църкви. Така през втората половина на века се появяват къщи с дюкяни в долната част и жилищни помещения на горния етаж. Строителите са местни, от региона. По-представителните домове са и художествено украсени. Прочута с украсата си била т.нар. Шарена къща. Тя обаче е съборена при разширяването на двора на църквата “Въведение Богородично”.


Eдинствената запазена къща с художествена орнаментика в квартал Вароша е Мощанската, изписана е и годината на нейното построяване – 1888-а. Един от най-интересните паметници тук е църквата “Въведение Богородично”. Строежът й започва през 1840-а и завършва след четири години. Сградата й е трикорабна, като на изток има полукръгла абсида. През 1879 г. българите в Джумая канят зографи, които да изпишат стените на храма в духа на традицията. Изографисват го майстори от две художествени школи – Банската и Самоковската. В 1882 г. започва изписването на откритата галерия с колонада, а през 1888-89 г. е завършена цялата декорация. Повечето от иконите в църквата са дело на майстори от Банско и Самоков, малко са авторите, необвързани с художествен център. Иконостасът е изработен по подобие на този в църквата на Рилския манастир. И макар да му отстъпва по размери и изящество, той се нарежда сред най-добрите и интересни образци на българското дърворезбено изкуство от възрожденската епоха.”


“Къщата-музей на Георги Измирлиев е открита през 1976 г. във възстановения дом на героя – посочва Елена Александрова. – Тя има битова част, която пресъздава някогашната обстановка и семейната среда, в която израства Измирлиев. Фотодокументална експозиция пък е посветена на жизнения път и революционната дейност на помощник- апостола на Първи Търновски революционен окръг. От три години към къщата на Георги Измирлиев има художествена галерия, в която излагат творбите си благоевградски художници.”

В съседство с църквата е домът на Георги Измирлиев Македончето – един от ръководителите на Априлското въстание. Днес той е музей.

През 80-те години на миналия век във Вароша се извършва мащабна реставрация. Сега някои от къщите в квартала се използват от тукашните художници за ателиета. В други има школи за работа с деца: по музика, изобразително изкуство, литература, математика... В квартала е изграден и Регионалният исторически музей.

Венета Павлова