Кога и къде се ражда славянското и старобългарското книгопечатане?
Няколко десетилетия след като Гутенберг направил своето изобретение (1450), краковският печатар Швайполт Фиол отпечатва първите славянски книги с кирилски букви (1491). Две години по-късно (1493) в Цетина, Черна гора, се открива и първата балканска печатница с кирилски шрифт. Най-вероятно техническите средства за нея дошли от Венеция. В началото на ХVІ век подобна печатница работи и в Мунтения (Влашко, днешна Румъния). Пак през същото столетие румъно-българска печатница има и при църквата “Св. Николай” в Брашов. С кирилски букви се печата в Рим, във Виена, но може би най-важна за южните славяни е печатницата на Божидар и Винченцо Вукович във Венеция. Именно нея ще купи българинът Яков Крайков и през втората половина на същия този ХVІ век ще отпечата своите български книги.
Запазени са сведения, че първите печатници на българска територия се създават в Самоков (1828) от Никола Карастоянов и в с. Ваташа (Тиквешко) (1838) от даскал Камче ( после я пренасят в Солун, когато там е архимандрит Теодосий от Дойран). За сравнение: първата турска печатница е основана в 1727. В Русчук в 1864 Митхад паша (управител на Дунавския вилает, велик везир) създава и първата държавна печатница, която освен “канцеларски потреби” за нуждите на турската администрация, печата официозът вестник “Дунав” (на турски и български език) и книги на български, турски и френски език. В нея имало достатъчно български букви (граждански и църковни), машините били модерни и в 1881 пренесли всичко в София за новосъздадената Държавна печатница на Княжество България.
"Люлчените" книги на славяни и българи или славянските инкунабули*
В колекцията от славянски старопечатни книги има издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското, книгопечатане. Изключително ценни са съхранените екземпляри, отпечатани в Цетина и Търговище (Румъния). Това са два кирилски инкунабула - Осмогласник (Цетина, 1494) и Псалтир с последование (Цетина, 1495), както и първите книги на среднобългарски език, издадени в Търговище от монах Макарий – Служебник (1508), Октоих (1510) и Четвероевангелие (1512), в чиято основа лежат образци от Търновската книжовна школа. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в., т. нар. български венециански книги, издадени от Яков Крайков.
Яков Крайков – първият български печатар, книжовник и издател
И още - първият български документирано установен редактор, първият наш шрифтолеец, художник-оформител, илюстратор и гравьор.
“Аз, грешният Яков, съм роден и имам отечество в подножието на голямата планина Осогово, близо до Коласийския град . И започнах да печатам тази малка книжка… на комуто, каквото потрябва и поиска от тези книги, всички те са на мястото, наречено Скопия, у Кара Трифон...”.
Из послеслова на Часословец
Книгите му са с двуцветен печат. Изработва ги с изключителен вкус и майсторство. Днес те са ценни паметници на ранното българско книгопечатно изкуство. През 1566 отпечатва първата – Часословец. Екземпляр от нея се съхранява в НБКМ. Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, слова за Кирил Философ, Иван Рилски. Три години по-късно в съдружие със сръбския издател Йеролим Згурович издава Псалтир, а на следващата, пак с него, и Молитвеник (Требник). И макар че е техен автор, той демонстрира и страстта си на редактор: сваля стари думи, прави нововъведения в езика.За първи път в славянските книги именно Яков Крайков започва да пренася думите на срички от един ред на друг, въвежда еднаква разредка между думите, а точката и запетаята придобиват собствено граматично значение. През 1572 излиза и четвъртата, последна творба на Яков Крайков - Различни потреби. От нея до нас са стигнали най-малко екземпляри.
Старопечатната книга през ХVІІ и ХVІІІ век
Току-що появила се, печатната книга твърде бързо измества ръкописната.
През ХVІІ век книгопечатането на български се увеличава. От Русия по българските земи навлизат и първите съчинения със светско съдържание. Полека-лека среднобългарската традиция от времето на патриарх Евтимий (ХІV в.) постепенно угасва.
Абагар – първата печатна книга на говорим български език
В 1651 никополският епископ Филип Станиславов издава в Рим Абагар – молитвеник във формата на свитък. Книгата е отпечатана с кирилски шрифт на български език, но се усеща и силното влияние на черковнославянски и сърбохърватски. В краткото предисловие съставителят й се самоопределя като “Епископ на Велика България” и заявява, че дарява творбата си на “своя български народ”. От нея до нас са стигнали шест екземпляра. Има и няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава римското издателство да не се обяви никъде по нейните страници. Заглавието, с което е известна, идва от включеното в нея послание на цар Абагар до Исус (Цар Абгар (Авгар, Абгар) - арменски владетел ( 4 г. пр. Хр.- 7 г. сл. Хр. и 13 -50 г.); според християнската легенда се разболява от тежка болест и пише писмо до Исус с молба да го изцери. Исус отпечатва лика си на кърпа, в която завива писмото и му го връща. Като видял лика му, цар Абгар се излекувал. От тази легенда по-късно се развива иконописта. От тук идва и вярата в чудотворната сила на иконите.).
Стематография
Албум, отпечатан във Виена през 1741, с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и 56 герба на различни страни - България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този обилен илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съответната страна, за произхода на герба и за замисъла му. Под всички образи е отбелязано: "начерта и иссече Христофор Жефарович". Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович Stematographiasivearmorumilliricorumdellneatia, descriptionetrestitudio(Ilregnodeglislavi, 1601). Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. С тях е украсен Царственикът на Христаки Павлочивич, а Иван Богоров заимства ликовете на Иван Асен и Иван Шишман. От Стематография е взет и образът на лъва в днешния герб на България.
“Кириакодромион сиреч Неделник” на Софроний Врачански (известният и със светското си име Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран е за светец.)
Книгата е отпечатана през 1806 в Римник** (Румъния) и се смята за първата изцяло на новобългарски език***. Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Според Александър Теодоров-Балан (български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН, пръв ректор на СУ, Велик майстор във Великата българска масонска ложа) неин прототип е съчинението на гръцкия проповедник Никифорос Теотокис със същото заглавие, издадено за първи път през 1796 в Москва и препечатано в Букурещ през 1803. Поученията съдържат и лични възгледи на Софроний Врачански и имат връзка с манталитета на българите от ХVІІІ и началото на ХІХ век. От 1806, когато излиза за първи път, до 1937 г. Неделникът претърпява общо осем издания.
Световното знание, съхранено в българската национална библиотека
Библиотечната колекция от чужди старопечатни, редки и ценни издания съдържа над 4 100 заглавия, излизали по света от ХV до ХХ в. на гръцки, латински, английски, френски, руски, немски, италиански, испански. Най-много, естествено, са гръцките. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, Созопол, Несебър, Самоков и са богати на ръкописни бележки. Има издания, които са библиографска рядкост. Например тук могат да се разгърнат страниците на едно от най-старите печатни издания (1515) на древногръцкия поет и писател Пиндар, на първото издание (1535) на съчиненията на Св. Василий Велики (архиепископ на Кесария Кападокийска, един от тримата велики вселенски учители, другите двама са Григорий Богослов и Йоан Златоуст), на Glossarium ad scriptores mediae et infimae graecitatis ( изд. 1688) от Шарл Дюканж (френски историк, един от първите византисти в света). В друго негово съчинение, което също се пази в това хранилище, Тритомен речник (1681), може да се види екслибрис на българския цар Фердинанд (1887-1918). Тук е и издание от 1705 на т. нар. речник Свидас****, великолепното издание Photii Myriobiblon (1653) ("Мириобиблион" от Фотий, патриарх Константинополски, виден византийски енциклопедист и ритор от ІХ век, етнически арменец; по времето, когато е патриарх на Константинопол, е изпратена мисията на братята Константин-Кирил и Методий в Моравия, а княз Борис е покръстен от своя кръстник, византийския император Михаил III; бил ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, един от инициаторите за покръстването на българите, учител на Кирил.), двадесеттомното издание от 1729 на Corpus Byzantinae historiae. Библиотеката притежава два латински инкунабула, от 1477 г. и 1493. Впечатлява с богатата си украса вторият от тях (SCHEDEL, Hartman. Liber chronicarum). Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на автори-класици на чуждите литератури на оригинален език, както и книги с автографи и екслибриси - издания на произведения на Жан-Жак Русо и Волтер (Pensees de J. J. Rousseau, T. 1-2., Geneve 1785; Voltaire, Francois-Marie Aroue, Oevres choisies , Wien, 1810.); Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (BIBLIA. Das ist die ganze heilige Schrift verdeutscht durch Dr. Martin Luther, Nurnberg, 1736 ). Пряка връзка с българската история има и съхраняваната тук IL REGNO DE GLI SLAVI на дубровнишкия историк Мавро Орбини, излязла в Песаро през 1601. Това е един от източниците, които Паисий Хилендарски е използвал, за да напише своята "История славяноболгарская" през 1762.
Ивелина Ватова
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
С изпълнения на подбрани песни от своя репертоар мъжката камерна формация "Светоглас" отбелязва 15 години на сцената. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Николай Боянов и Милен Иванов пеят акапелно ( без инструментален съпровод) и..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...