Посещението в Париж на българския премиер Бойко Борисов на 12 и 13 октомври затвърди досегашната традиция на развитие на българо-френските отношения – все по-добри в политическата област и все така под очакванията в икономическата. Визитата проследи кореспондентът на Радио България в Париж – Мария Димитрова.

Франция се очертава като един от най-близките съюзници на България в ЕС. Не случайно първото посещение в западноевропейска столица на новия български премиер Борисов бе именно в Париж. По думите му България е срещнала подкрепа за цялостната си политика – и в борбата с корупцията и престъпността, и за развитие на ядрената енергетика. Както и по особено болния през последните години въпрос за деблокиране на “замразените” фондове на ЕС поради съмнения в корупция при усвояването им. Постигната е била договореност за взаимна подкрепа на София и Париж при определянето на ресорите на техните еврокомисари в състава на новата ЕК. Борисов дари своя колега Франсоа Фийон с копие на фиала от Панагюрското златното тракийско съкровище, а президента Никола Саркози – с копие на златен ритон.

След разговора си с Никола Саркози, Борисов заяви, че Франция се ангажира да бъде движещата сила за по-бързо отпускане на обещаните от ЕС 300 млн. евро допълнително за компенсиране на загубите от спрените реактори в АЕЦ “Козлодуй”. Що се отнася до изграждането на втората ядрена централа в Белене, френският бизнес проявява силен интерес за участие. Водеща сила в областта на ядрените технологии, Франция би желала да се види по-скоро като основен, а не като подизпълнител на своя основен конкурент в света – Русия, какъвто е в момента случаят с АЕЦ в Белене. Българският премиер Борисов подчерта, че след разговора си със Саркози, последният е запитал как България вижда отстояването на своята енергийна независимост, ако и втората ядрена централа бъде с руска технология. Той няколко пъти е споменал в разговора за Чернобил, макар че нито реакторите в Козлодуй, нито тези в Белене имат нещо общо със най-старото поколение графитни реактори от Чернобил. В отговор Бойко Борисов е обяснил, че при вече сключени от предишното правителство договори с Русия, неговите възможности за маневри са твърде ограничени. Борисов подчерта пред медиите, че за изграждането на нова централа България ще търси от ЕС не само икономически, но и политически гаранции за жизнеспособността на начинанието. “Да не стане така, че след 15 години да се случи това, което се случи с АЕЦ “Козлодуй” – ЕС да поиска затварянето й”, добави той.

Бойко Борисов е обяснил на своя френски колега Франсоа Фийон, че за момента България не може да изпълни поетия ангажимент за закупуване на френски корвети на стойност 750 млн. евро поради икономическата криза, отразила се на бюджета на страната. Според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, френският бизнес проявява силен интерес към публично-частното партньорство при големи инфраструктурни проекти в България и особено в областта на водите. Конкретен интерес е бил заявен към раздържавяването на “Топлофикация” София. Това е станало ясно след работния обяд на г-н Трайков с водещи компании тук, организиран от френския съюз на работодателите МЕДЕФ.

На прием в посолството с представители на българската общност в Париж премиерът Бойко Борисов заяви: “За радост, отношението към България в Европа в момента е много добро. Трябва да се възползваме от това и като нация да се справим с вътрешните си проблеми. Защото е крайно време България да стане една “средна” европейска държава, каквато сме били и каквато реално можем да бъдем, а не да сме последни по доходи и първи по корупция, с което напоследък се славеше България за съжаление.”