До 30 ноември в Народния театър “Иван Вазов” в столицата се представя изложба на полски и български плакати. Организатори са Полският институт в София и Международното триенале на сценичния плакат. Триеналето се провежда у нас от 1995 г. Сред неговите основатели е Албена Спасова. В сегашната експозиция са представени  полски и български творци, белязали с талантливото си присъствие изкуството на плаката, казва тя в интервю за Радио България.

Става дума както за автори, родени в началото на 30-те години, така и за такива, които са завършили тази или миналата година Художествената академия – пояснява Албена Спасова. – Така че има изключително широк кръг от артисти от различни поколения. Това, което е интересно в случая, е, че ние се опитваме да съпоставим с полската плакатна школа най-добрите постижения на българския плакат и по този начин да ги извадим от анонимност. Защото е всепризната истина, че полският плакат е сред най-забележителните явления във визуалната култура на XX век. И до ден днешен сред най-ярките фигури в областта на плаката са поляци. Затова, а и заради доброто общуване, което винаги е съществувало между българските и полските артисти, бе организирана тази изложба.

© Снимка: Венета Павлова

Част от полските плакати, представени в изложбата

Откриването на експозицията бе съпътствано с премиера на книгата “Полският плакат и сцената”, представящо 202 творби. Повечето от тях са избрани от нейния автор Кшищоф Дидо от внушителната му лична колекция. Останалите са от полски участници в различни издания  на Международното триенале на сценичния плакат у нас. Кой е Дидо?

Той сам казва за себе си, че е успял да превърне своето хоби в професия, но е факт, че е най-големият частен колекционер на плакати в света. В историческия център на Краков е разположена неговата малка, но изключително китна и стилна галерия. Той не само събира и изследва това изкуство, но и от години продуцира издаването на плакати. А през последните 5-6 години е автор на няколко мащабни и интересни изследвания с енциклопедичен характер за полския плакат. Именно в качеството му на познавач и колекционер вече години наред Международното триенале на сценичния плакат в София си партнира с него. Правили сме няколко съвместни изложби, той е гостувал в София, ние сме гостували в Краков. Така се роди идеята тук с албум, придружен от аналитичен текст, да бъде представена полската плакатна школа в нейната цялост. За излизането му голяма е заслугата на Полския културен институт у нас, който навършва 60 години. Сред проявите, посветени на този юбилей, са изложбата и книгата за полския плакат.

© Снимка: Венета Павлова

Плакати на български автори

Колко богата е сбирката от плакати от Международното триенале у нас?

Благодарение на факта, че от 1995-а година в София се прави триеналето на сценичния плакат, и че през 3 години наистина градът се превръща в световна столица на това изкуство, с течение на времето се натрупа една изключително интересна и внушителна колекция от най-забележителните образци на световния плакат, и то фокусиран върху различните сценични изкуства. Тя наброява вече над 4 хиляди експоната – както от изданията на триеналето, така и от няколко големи частни дарения: на проф. Людмил Чехларов, проф. Божидар Йонов, Божидар Икономов, на чуждестранни творци. Сега се опитваме да съберем колекция с плакати на автори, които, за съжаление, не са живи, а са големи имена в изкуството: Асен Старейшински, Огнян Фунев, Николай Ковачев и т.н.  Правим всичко това с идеята, че ще бъде добре и България да има свой музей на плаката.